Определение № 145 от 05.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2019 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 9194/25.10.2018 г. на „Софремонт“ ООД, чрез адвокат Д. М., за отмяна на определение № 437 от 2.08.2018 г. по гр. дело № 179/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 3505 от 19.05.2017 г. на Софийски градски съд. В молбата се сочи, че посоченото определение противоречи на решение № 1225/23.10.2006 г. по гр. дело № 2084/2004 на ВКС, ІV-Б г.о. Насрещната страна С. Н. К. счита молбата за недопустима, като твърди, че по отношение на горепосоченото определение не намира приложение процедурата за отмяна по глава ХХІV от ГПК. Намира молбата и за неоснователна, предвид обстоятелството, че визираните от молителя съдебни дела се отнасят до различни спорове между различни страни. Останалите ответници по молбата – Е. Д. Т., Д. Л. З., А. В. З., Е. И. П. и Н. Д. З., не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално недопустима. Съображенията му за това са следните: Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила, ползващи се със сила на пресъдено нещо, неправилни съдебни актове, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания, за което страната не разполага с друг способ за защита. Съгласно горепосочените разпоредби на ГПК, постановките на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, и формираната трайна съдебна практика, обективирана напр: в определение № 12/21.01.2010 г. по гр. д. № 33/2010 г. на ВКС, І г.о., определение № 196/26.09.2011 г. по гр.д. № 1180/2011 г. на ВКС, ІV г.о., определение № 211/28.09.2018 г. по гр.д. № 3224/2018 г. на ВКС, І г.о., определение № 35/20.02.2019 г. по т.д. № 386/2019 г. на ВКС, І т.о., определенията по чл.288 ГПК, каквото в случая е определение № 437 от 2.08.2018 г. по гр. дело № 179/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., не подлежат на отмяна по реда и на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Това е така, защото тези определения не формират сила на пресъдено нещо, тъй като с тях не се разрешава конкретен спор, нито се прави проверка (контрол) по законосъобразното решаване на такъв спор, а се извършва селективна дейност по отношение на въззивните решения, които подлежат на касационен контрол, с оглед възприетия факултативен достъп до касационната съдебна инстанция. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,