Решение № 2217 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас чрез юрисконсулт Д. Сотирова против Решение №6662/24.07.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело №721/2025 г., с което е отменена Заповед за налагане на санкция №РД-25-530/26.03.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас в частта по т. 11, с която за извършено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 307, ал. 1, т. 1 от НРД за медицински дейности за 2023 г. -2025 г., по т. 8.10.1 от Протокол № 110/28.01.2025 г ., на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас “ АД, ЕИК 102274111, е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 250 лева и РЗОК – Бургас е осъдена да заплати на „УМБАЛ – Бургас“ АД, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди се, че въз основа на доказателствата по делото било установено, че ЗОЛ С. Г. е била хоспитализирано в „УМБАЛ – Бургас“ АД от 20.12.2024 г. до 23.12.2024 г. и в „УМБАЛ Дева Мария“ от 20.12.2024 г. до 22.12.2024 г. Касаторът счита, че бил нарушен чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, както и чл. 307, ал. 1, т. 1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., тъй като лечебното заведение „УМБАЛ – Бургас“ АД не осигурило непрекъснатост на болничната помощ и грижи за ЗОЛ, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да отхвърли първоинстанционната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - „УМБАЛ – Бургас“ АД е подал писмен отговор, в който изтъква, че касационната жалба е неоснователна. По делото били ангажирани доказателства, видно от които лицето било хоспитализирано на 20.12.2024 г. по КП №219 „Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност“, като й била извършена оперативна процедура и допълнителни интервенции, което изключвало престоя на ЗОЛ в друго лечебно заведение. Незаконосъобразно било и провеждането на анкета по телефона със ЗОЛ, защото процедурата била разписана в чл. 24, ал. 3 от Инструкция №РД-16-46 от 03.07.2023 г. на НЗОК за осъществяване на контрол по чл. 72, ал.2, 3 4 5,6,7 и 8 ЗЗО и изисквала съставяне на писмени документи. Моли съдът да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е била Заповед за налагане на санкции № РД-25-530 / 26.03.2025 г. издадена от директор на РЗОК – Бургас, с която на „УМБАЛ – Бургас“ АД е наложена санкция – „финансова неустойка“ в размер на 250 лева на основание чл. 473, ал. 3 от НРД за МД 2023 г. – 2025 г. за извършено нарушение на чл. 55, ал.2, т. 2 и т. 3, чл. 307, ал. 1, т.1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г.Същата е била издадена в производство по контрол на дейността на лечебното заведение, започнало със Заповед № РД-25-5/06.01.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас. Проверката е извършена от длъжностни лица, оправомощени съгласно чл. 72 и сл. ЗЗО от директора на РЗОК – Бургас, които са съставили протокол за резултатите от проверката. Видно от протокол № 110/28.01.2025 г. длъжностните лица са посочили, че ЗОЛ С. Г. е хоспитализирана с ИЗ № 26034 в „УМБАЛ-Бургас“ АД в отделение по ортопедия и травматология от 20.12.2024 г. – 17.20 ч. до 23.12.2024 г. по КП № 219 Оперативни процедури на таза и долен крайник със среден обем на сложност, като й е извършена оперативна процедура - [заличен текст], което е обективирано в оперативен протокол № 1483/21.12.2024 г. На лицето е издадено ИЗ №20639 в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД за престой от 20.12.2024 г. до 22.12.2024г. по КП №240, като случаят е документиран с Протокол № 117. Посочено е в протокол № 110/28.01.2025 г., че след проведена анкета с пациентката по телефона, същата е дала пояснения, че е пребивавала в двете лечебни заведения за дните от 20.12.24—22.12.2024 г. Горното е послужило като основание проверяващите длъжностни лица да квалифицират поведението на „УМБАЛ – Бургас“ АД като нарушение на предвиденото в чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, чл. 307, ал. 1 т. 1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. По делото не е било спорно, че ЗОЛ Г., е постъпила по спешност в „УМБАЛ – Бургас“ АД, било е проведено оперативно лечение и е изписана в подобрено общо състояние. Няма спор, че са били осъществени всички действия по изпълнение на дейностите, предвидени в КП № 219, както и критериите за хоспитализация. Ангажираните по делото пред първоинстанционния съд писмени доказателства потвърждават констатациите на проверяващите, а именно, че ЗОЛ С. Г. е насочена за спешен прием в „УМБАЛ - Бургас“ АД с диагноза – [заличен текст], а като придружаващи заболявания са посочени: [заличен текст]. В ИЗ от „УМБАЛ -Бургас“ АД се съдържа предоперативна епикриза, лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка, лабораторни изследвания, анестезиологичен лист, резултат от рентгенологично изследване на [заличен текст] амб. № 22438 от 20.12.2024 г., резултат от рентгенологично изследване на [заличен текст] амб. № 22605 от 22.12.2024 г., Искане от 21.12.2024 г. за отпускане и доставка на медицинско изделие – комплект [заличен текст], фактура № 000046760/23.12.2024 г. с получател С. Г. за комплект [заличен текст] на стойност 410 лв., регистрационна карта на изписан пациент през централизираната регистрационна система на НЗОК за дехоспитализация на 23.12.2024г. – 12.10ч. Посочените обстоятелства, включително и периода на хоспитализацията й от 20.12.2024 г. до 23.12.2024 г. се потвърждават и от издадената на лицето епикриза. Независимо от тези доказателства, директорът на РЗОК – Бургас е издал на осн. чл. 76, ал. 4 ЗЗО, чл. 464, ал. 3 и чл. 473, ал. 5 от НРД за МД 2023-2025 г., Заповед за налагане на санкции № РД-25-530/26.03.2025 г., с която за извършено нарушение на чл. 55, ал. 2 т. 2 и т. 3 ЗЗО, чл. 307, ал. 1, т. 1 от НРД за медицински дейности 2023 г. -2 025 г., на „УМБАЛ – Бургас“ АД е наложена санкция – „финансова неустойка“ в размер на 250 лева на основание чл. 455, ал. 3 от НРД за МД 2023 г. -2025 г. По делото е бил приет като доказателство и протокол № 106/28.01.2025 г. за извършена проверка на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, в който в т. 43 е посочена проверката на хоспитализация на ЗОЛ С. Г. с ИЗ20639 по КП 240 „Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения при лица над 18 години“. Посочено е, че дейността е отхвърлена като хоспитализации по КП със застъпващи се периоди в рамките на зададен период от с УМБАЛ – Бургас АД от 20.12.2024 г. до 23.12.2024 г., а при проведена анкета с пациентката по телефона, е установено, че същата е пребивавала в двете лечебни заведения за дните 20.12-22.12.2024 г., с което е нарушена непрекъснатостта на болничната помощ и грижите. При така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд прави изводи от правна страна, че оспорената заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но същата е незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон. По тези съображения Административен съд Бургас е отменил заповедта за налагане на санкции на „УМБАЛ – Бургас“ АД. Решенето е валидно, допустимо и правилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед за налагане на санкции е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 55, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО. Видно от представените по делото писмени доказателства във връзка с хоспитализацията на ЗОЛ Г., вкл. и издадената й епикриза, същата е претърпяла оперативна процедура, направени са й необходимите изследвания и консултации, като това са все дейности, които изключват престой в друго лечебно заведение, макар по делото да е представен протокол, че такъв е отчетен. Според предвиденото в чл. 307, ал. 1, т.1 от НРД за медицинските дейности за 2023 г. - 2025 г. задължение е за изпълнителя на БМП да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите които ги осъществяват. Правилно съдът и с оглед разпределената доказателствена тежест между страните в процеса, е приел, че директорът на РЗОК – Бургас не е осъществил надлежно доказване, че е провел анкета със ЗОЛ Г., нито, че същата е била поканена, така, както се сочи в чл. 24, ал.3 от Инструкция №РД – 16-46 от 03.07. 2023 г. Правилото на чл. 24, ал. 3 от Инструкцията е императивно и то касае изпълнение на задължението на административния орган, което има на основание чл. 35 и чл. 36 АПК, да изясни фактите и обстоятелствата по случая. Съгласно текста на чл. 24, ал.3 от Инструкцията при невъзможност ЗОЛ да представи документи, то излага своите твърдения в писмен вид или в анкета, като поставя дата и подпис. Писмените изложения/анкети се прилагат към протокола, акта за административно нарушение. По делото е очевидно, че такива документи липсват в административната преписка, както и не са ангажирани от органа в хода на съдебното производство. Посоченото обстоятелство разколебава доказателствената сила на протокола, в който се сочи, че ЗОЛ по същото време 20.12.2024 г. – 23.12.2024 г. пребивава в друго лечебно заведение и то след отчетена оперативна намеса – открито наместване на [заличен текст], което съгласно оперативен протокол №1483/21.12.22024 г. се е осъществило на тази дата от 10,00 часа до 13,00 часа в „УМБАЛ – Бургас“ АД, а на 23.12.204 г. е дехоспитализирано от „УМБАЛ – Бургас“ АД. Предвид изложеното тезата, която развива касаторът за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде споделена, тъй като не се доказа лечебното заведение да е нарушило чл. 307, ал.1, т.1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г. Отменяйки заповедта за налагане на санкции на „УМБАЛ – Бургас“ АД първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,