Определение № 40 от 07.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 297/2014 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК, е образувано по частна жалба на подс. В. Б. К. от гр.С., чрез нейния защитник – адвокат Р. Д., против определение на съдия при Софийски градски съд от 10.12.2013 г., постановено по внохд № 3272/2013 г. Поддържа се довод, че не е налице основание по чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК, за връщане на касационната жалба, като се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че частната жалба е неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд съобрази следното: С касационна жалба от 09.12.2013 г., подс. В. Б. К., чрез нейния защитник, е обжалвала въззивна присъда № 367/27.11.2013 г. по внохд 3272/2013 г. на СГС, наказателно отделение, 5-ти въззивен състав. С определение от 10.12.2013 г., съдията – докладчик е върнал касационната жалба на В. К., като е приел че се атакува съдебен акт, който съобразно чл. 346 НПК не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд счита частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Новата присъда постановена от въззивния съд /СГС/, не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбите на чл. 346 НПК. Разпоредбите на ал. 2 изрично изключват от касационен контрол новите присъди на въззивната инстанция с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК, какъвто е настоящият случай. Подс. В. К. с въззивната присъда е била освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК, като и е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. Следователно, с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК