Определение № 122 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 776/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. О. И. от [населено място] против определение № 3381 от 21.11.2014г. по в.гр.д. № 2028 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за освобождаване от внасяне на адвокатско възнаграждение, присъдено с решение № 1269 от 8.09.2014г. по в.гр.д.№ 2028/14г.на В. и е прекратено производството по искането с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от противната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното: Е. О. И. след постановяване от съда на окончателното решение № 1269 от 8.09.2014г. по в.гр.д.№ 2028/14г. на В., допълнен с определение № 3089 от 24.10.2014г., с което е осъден да заплати 400лв. разноски, е подал молба с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, съдържаща искане да бъде освободен от заплащането на последните. Това искане е оставено без разглеждане с обжалваното определение № 3381 от 21.11.2014г., като са посочени две основания за това: първо – искането по чл.83 ал.2 от ГПК може да се прави преди, а не след постановяване на окончателния акт по делото /целта му е липсата на средства да не възпрепятства упражняването на процесуални права и се обезсмисля института,ако процесуалния ред за осъществяването на правата е изчерпан/, второ – защото цитираната норма не дава възможност за освобождаване от заплащане на адвокатско възнаграждение, а само от такси и разноски по производството. Съдържащите се в частната жалба възражения на жалбоподателя са две: 1. В закона не е предвиден срок за подаване на молба по чл.83 ал.2 от ГПК, поради което не е възможна преклузия и 2. Уредбата на адвокатските възнаграждения е в глава „Присъждане на разноски” от Раздел ІІ на глава осма на ГПК „Държавни такси и разноски”, поради което нормата на чл.83 ал.2 от ГПК е приложима за тях. Настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, а възраженията на жалбоподателя за неоснователни поради следните съображения: Липсата на предвиден в чл.83 ал.2 от ГПК срок за подаване на отправяне към съда на искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството, не означава възможност това да се прави безсрочно. За искането следва да е налице правен интерес, а при приключило производство с окончателен, влязъл в сила акт, е ясно че такъв правен интерес не съществува. Разноските по смисъла на Раздел ІІ, глава осма на ГПК са направените от страните разходи по водене на делото, които са държавни такси и разходи за производството/ чл. 71 ал. 1 ГПК/. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78 ал. 1 ГПК/вж. т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/. Когато заплатените от страната разноски, които подлежат на възмездяване са присъдени /какъвто е настоящия случай/, предвидения законов ред за оспорване не е по чл.83 ал.2 от ГПК, а по чл.248 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение