Определение № 1618 от 04.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1050/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Ханс Трейд“ ЕООД против определение № 86 от 21.04.2026 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.т.д. № 4 по описа на съда за 2026 г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл. 95 ГПК, за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че жалбоподателят е дружество, обявено в несъстоятелност от ОС - Ловеч и по делото има подробна счетоводна експертиза, а след като дружеството е несъстоятелно по решение на съда, това значи, че финансовото му състояние не позволява да си наеме адвокат и искането за безплатна адвокатска защита е основателно. Твърди се, че дружествата в несъстоятелност не дължат съдебни такси (обикновено в по-нисък размер от адвокатските възнаграждения) без да доказват необходимост от освобождаване от такса. Иска се отмяна на обжалваното определение и предоставянето на исканата правна помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е неоснователна. За да постанови обжалваното определение АС – Велико Търново е изложил, че в случая предоставянето на правна помощ се иска от управителя на „Ханс Трейд“ ЕООД за процесуално представителство във въззивното производство, образувано по подадена от него жалба срещу първоинстанционното решение по чл. 632 ТЗ. Посочено е, че в молбата за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК не са изложени никакви твърдения и представени доказателства в тази връзка. На молителя са дадени указания с нарочна молба по делото да изложи твърдения за наличието на фактически и правни основания, въз основа на които желае да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство във въззивно производство и да представи доказателства за наличието им, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще се произнесе при наличните данни. Съобщението, ведно с протоколното определение, са връчени на управителя на „Ханс Трейд“ ЕООД на 03.04.2026 г. В предоставения от съда едноседмичен срок, указанията не са изпълнени. Съдът посочва, че въпреки предоставената възможност, управителят на дружеството не е изложил никакви обстоятелства, въз основа на които отправя това искане до съда, нито е представил доказателства за актуалното финансово-икономическо състояние на дружеството /въпреки, че е задължен за това още с определението от 28.01.2026 г. за насрочване на делото/, нито за своето собствено финансово и имуществено такова. Това според съда препятства извършването на преценка дали управителят и/или самото дружество не разполагат с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. С оглед на това, въззивният съдебен състав е намерил, че не може да се направи извод, че непредоставянето на правна помощ на дружеството би представлявало непреодолимо препятствие за достъп до съд. Напротив, за обратното, според съда, свидетелства подадената въззивна жалба от дружеството, чрез управителя му и изложеното в молба от 24.02.2026г. за готовност за упълномощаване на адвокат, при отказ за предоставяне на правна помощ. Обжалваното определение е правилно. Заявяването и установяването /доказването/ по делото на обстоятелствата, обосноваващи според молителя необходимостта и правото му да му бъде предоставена правна помощ, е именно негово, а не на съда процесуално задължение и в случаите, като процесния, в които на молителя са дадени от страна на съда, нарочни и точни указания в изложената насока, и същите са му надлежно съобщени, неизпълнението им в определения от съда срок, е достатъчно основание за отхвърляне на молбата му. По изложените съображения частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение – като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение