Определение № 3119 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1167/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на К. А. Б. от гр. София против Определение № 39848/29.11.2025г. по адм. дело № 11643/2025г. на Административен съд - София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на определението поради неточно тълкуване и приложение на материалния закон, и се иска отмяната му. Твърди се, че оспореното писмо – отказ на направеното предложение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол, а за него като адресат на акта е налице правен интерес от оспорването. Ответникът по частната жалба – министърът на околната среда и водите, в срока по чл. 232 от АПК, чрез главен юрисконсулт Д. Данева изпраща писмен отговор, с който оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е безспорно, че молби с вх. № 94-00-543-1/21.06.2023 г. и вх. № 94-00-543- 1/06.10.2025 г. по регистъра на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ Б. е поискал, на основание чл.36, ал.1 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/, обявяване за защитена територия на гора, разположена в близост до гр. Царево, намираща се между плажовете: Северен плаж „Царево“ /бившия Попски плаж/ и „Арапя“. С оспореното писмо, на основание чл.36, ал.2 от ЗЗТ предложението на Б. е било отхвърлено, като нецелесъобразно. С Определение № 39848/29.11.2025г. по адм. дело № 11643/2025г. Административен съд - София-град е оставил без разглеждане жалбата на К. Б. и е прекратил производството по делото. Приел е, че молбите имат характер на предложение по смисъла на чл. 117 от АПК, поради което писмото - отговор по направеното предложение не съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно нормата на чл. 118 ал.3 от АПК, като приложимата в случая разпоредба на чл. 36 ал.2 от специалния закон - ЗЗТ не дерогира посоченото общо правило за необжалваемост. Определението е правилно. Административният съд правилно е преценил, че с оглед липсата на заявени от Б. твърдения за засягане на негови материални права /както в молбите, така и впоследствие в жалбата до съда/, и предвид посоченото от него правно основание, искането му има характера на предложение, в хипотезата на чл.36, ал.1, пр.2 от ЗЗТ – „предложение за обявяване на … останалите категории защитени територии“, което се разглежда по реда на ал.2 и органът се произнася за неговата целесъобразност, в съответствие с критериите, посочени в ЗЗТ. Оспореното писмо на министъра на околната среда и водите не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не може да бъде приравнено на такъв, поради което защитата по Дял трети, Глава десета от АПК е неприложима. Не се споделя тезата на жалбоподателя, че същото е издадено на основание и по реда на чл.38 ал.5 от ЗЗТ и представлява отказ да се издаде индивидуален административен акт. Касае се за акт по чл. 118, ал. 3 от АПК, изцяло изключен от съдебен контрол, като законодателят не е разграничил хипотезите, при които административният орган се произнася с положителен или отрицателен отговор на предложението, приемайки че това решение не подлежи на оспорване. Обоснован и правилен е изводът на АССГ, че приложимата в случая специална норма на чл. 36 ал.2 от ЗЗТ не дерогира правилото на чл. 118 ал.3 от общия процесуален закон АПК за необжалваемост на решението на органа по предложението. Предвид гореизложеното, с оглед оспорването на неподлежащ на съдебен контрол за незаконосъобразност акт и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд законосъобразно е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. Като обоснован и правилен, постановеният от АССГ съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение