Определение № 1276 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 561/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Якуб, против Определение № 43181 от 23.12.2025г., постановено по дело № 13458/2025 по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на чл. 64, ал. 1, т. 7е от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, прието с решение № 394/12.06.2025 г. на Столичен общински съвет, и т. 7е от Приложение № 4 към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с Решение № 580/24.07.2025 г. на Столичен общински съвет. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Изложени са подробни съображения, въз основа на които се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът- „СНЦ НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СТРОИТЕЛНИТЕ ПРЕДПРИЕМАЧИ“, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, в представено писмено становище, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови оспореното определение АССГ е счел, че е налице опасност от настъпване на значителни и труднопоправими вреди, които са противопоставими на презюмирания обществен интерес от действието на оспорените разпоредби. Според решаващият състав заплащането на допълнителни такси преди проверка на законността им би могло да доведе до ощетяване на посочените лица и причиняване на труднопоправима вреда. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. С оспорените чл. 64, ал. 1, т. 7е от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, прието с решение № 394/12.06.2025 г. на Столичен общински съвет, и т. 7е от Приложение № 4 към Глава 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с Решение № 580/24.07.2025 г. на Столичен общински съвет се въвеждат допълнителни такси за допълване на разрешение за строеж по реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ. Съгласно чл. 196 от АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение на подзаконов нормативен акт, когато са налице предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК. По силата на тази разпоредба, спирането е допустимо само ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда, като тежестта за доказване на тези вреди е върху лицето, което иска спирането. Това е изключение от общото правило за действие на нормативните актове и следва да се тълкува стеснително. Подзаконовите нормативни актове се ползват с презумпция за законосъобразност до тяхната отмяна с влязло в сила съдебно решение. Следователно, спирането на действието им преди произнасяне по същество е изключение, което може да се допусне само при наличие на убедителни доказателства за реални, конкретни и значителни вреди. Следва да се посочи, че „значителна“ вреда е тази, която надхвърля обичайните неблагоприятни последици от изпълнението на административен акт. „Труднопоправима“ вреда е такава, която не може да бъде компенсирана чрез последващо възстановяване на положението или чрез обезщетение. В случая твърденията за настъпването на конкретни вреди от „финансови загуби“ и „забавяне на инвестиции“ не са подкрепени с никакви доказателства по делото. Приложеното в преписката платежно нареждане за заплащането на такса за преработка на разрешение за строеж е имуществена вреда, която е поправима чрез възстановяване на сумата при евентуална отмяна на наредбата. Практиката на ВАС последователно приема, че имуществените вреди, включително заплащането на такси, не са „труднопоправими“, тъй като подлежат на възстановяване при евентуална отмяна на акта. За да се приеме, че е налице „значителна“ вреда, следва да се докаже, че размерът и последиците от нея са такива, че застрашават съществуването или дейността на жалбоподателя, което в случая не е сторено. На следващо място спирането на действието на разпоредбите на чл. 64, ал. 1, т. 7е и т. 7е от Приложение № 4 към Наредбата би довело до липса на правна сигурност и затруднение в дейността на общинската администрация, както и до загуба на предвидени приходи в бюджета на Столична община, което противоречи на обществения интерес, защитен от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК. Като е приел обратното АССГ е постановил съдебен акт, който подлежи на отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,, осмо отделение,