Определение № 573 от 01.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2286/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу определение №274/24.06.2022г. по ч.т.д.№1328/2022г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от банката частна касационна жалба срещу определение №192/15.03.2022г. по в.ч.т.д. №166/2022г. на Софийски апелативен съд. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като счита, че нормата на чл.613а ал.1 от ТЗ не изброява лимитативно актовете, които подлежат на обжалване. Също изтъква, че в закона не е предвидено изрично, че определението по чл.638, ал.3 от ТЗ не подлежи на обжалване. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. От „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ е подадена частна касационна жалба срещу определение №192/15.03.2022г. по в.ч.т.д. №166/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение №265672/16.12.2021г. по т.д. №429/2018г. на Софийски градски съд за спиране на индивидуалното изпълнително производство по изп.д.№20178440401275 на ЧСИ С. Я. срещу активите на „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД на основание чл.642 от ТЗ. За да остави без разглеждане частната касационна жалба съставът на IІ т.о. на ВКС е приел, че обжалваното определение по чл.642 от ТЗ не е от категорията на посочените в чл.613а от ТЗ актове на окръжните съдилища, постановени в производство по несъстоятелност, които подлежат на касационен контрол. Изложил е и съображения, че производството по чл.642 от ТЗ е инициирано от синдика, а не от кредитора „КТБ“ АД /н./, който по тази причина не е легитимиран да обжалва отмяната на допуснатата мярка за обезпечаване на имуществото на длъжника „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД. Определението е правилно. Обжалваното на съдебните актове в производството по несъстоятелност е предмет на специална регламентация – чл.613а, ал.1 и ал.3 от ТЗ, като в ал.1 са изброени изчерпателно актовете, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал.3 е предвидено, че останалите подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Предвид липсата на други отклонения от общия ред за обжалване на определенията, в съдебната практика се приема, че обжалваемостта е обусловена от наличието на общите предпоставки по чл.274, ал.1 от ГПК – преграждащ характер на определението или изрично предвидена в закона възможност за обжалването му. Като е оставил без разглеждане частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд, първият тричленен състав на ВКС изцяло е съобразил специалната норма на чл.613а от ГПК. Определението по чл.642 от ТЗ не е между изчерпателно изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ актове в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, включващ и касационно обжалване. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че въззивното определение е постановено по реда на чл.638, ал.3 от ТЗ. Предмет на въззивно обжалване е определение на съда по несъстоятелността, с което по реда на чл.642 от ТЗ по искане на синдика на „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД съдът е допуснал мярка за обезпечаване на наличното имущество на длъжника – спиране на индивидуалното изпълнително производство по изп.д.№20178440401275 на ЧСИ С. Я. срещу активите на „Промишлено строителство – холдинг“ ЕАД. Следва да се отбележи, че и определението по чл.638, ал.3 от ТЗ не е между изчерпателно изброените в чл.613а, ал.1 от ТЗ актове в производството по несъстоятелност, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК, включващ касационно обжалване. Недопустимостта на касационното обжалване следва и от приетата в т.6 на Тълкувателно решение №1/03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС принципна необжалваемост на определението по чл.638, ал.3 от ТЗ. Предвид изложеното обжалваното определение на състава на IІ т.о. на ВКС следва да бъде потвърдено като правилно. При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение