Определение № 8293 от 04.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5144/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. М. Г., представляван от адв. Хаджиев и адв. Симеонова, против определение № 2806/15.03.2024 г., постановено по адм. дело № 922/2024 г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на директора на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“ за предоставяне на достъп до обществена информация и производството по делото е прекратено, като е оставено без уважение искането на Г. за присъждане на разноски. С частната жалба се оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи,че определението е постановено в нарушение и при неправилното прилагане и тълкуване на разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК и чл.159, т.4 АПК, по въпроса за основанията за прекратяване на делото и за присъждане на разноски Иска се отмяна на определението, както в прекратителната част, така и в частта на оставеното без уважение искане за присъждане на разноски. Ответникът –Директорът на 203 Профилирана езикова гимназия „Св. Методий“ в отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, пето отделение, приема следното: По действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е предоставена възможност на страната да поиска изменение на съдебен акт в частта за разноските от съда, който го е постановил. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните в съответната инстанция разноски. То е способ за защита срещу съдебния акт в частта за разноските било чрез допълването му, когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за присъждане на разноски, било чрез неговото изменение, когато ги е определил неправилно. С частната жалба по същество е формирано искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК и по него дължи произнасяне АССГ, поради което делото следва да бъде прекратено пред Върховния административен съд и върнато на административния съд за произнасяне по молбата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение