Определение № 52 от 16.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 392/2016 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК по повод определение № 1902 от 30.03.2016 г. на Районния съд–гр. Разлог по н. а. х. д. № 220/2016 г. с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че съгласно чл. 43, т. 3 НПК делото следва да бъде възложено на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: От данните по делото се установява, че част от съдиите в Районния съд–гр. Разлог са си направили отвод - на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „а” и ал. 2 НПК, мотивирайки се с обстоятелства за участие в състав на съда, постановил решение или изградени взаимоотношения с жалбоподателя като бивш съдия и настоящ адвокат в АК - Б.. Други съдии обаче (Т. и Ш.) формално са декларирали самоотвод с произволните съображения, че според обособено вътрешно разпределение от председателя, те са съдии в гражданското отделение на Разложкия районен съд. Следователно, нито един от тези двама съдии не се е позовал на основание за отвод, което законът определя с разпоредбата на чл. 29 НПК, а изтъкнатото от тях обстоятелство обуславя само заключение, че към момента на направеното искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, в Районния съд–гр. Разлог е имало съдии, по отношение на които не е съществувала пречка, поставена от закона, да участват при формиране на съдебен състав, респ. съдът не е бил в невъзможност да образува състав, който да разгледа делото. При отсъствието на посочената предпоставка по чл. 43, т. 3 НПК, искането следва да бъде оставено без уважение от Върховния касационен съд, а делото - върнато за разглеждане на Районния съд в гр. Разлог. По изложените съображения и на основание чл. 43 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение