Определение № 306 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1924/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 12365 от 23.07.2012 г. по гр.д.№ 8700/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 248 ал. 3 ГПК е потвърдено Определение от 21.09.2011 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на СРС, 67 с., с което е отказано да се измени решението в частта за присъдените разноски. Преди да се произнесе по основателността на частната касационна жалба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. С Разпореждане от 31.07. 2012 г. на Председателя на ВКС е постановено да се образува тълк.дело по посочените въпроси, включително по въпрос №3: При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК, съдът обвързан ли е от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер. Този въпрос се поставя и при разглеждане на частната касационна жалба, предмет на настоящото производство, поради което същото следва да бъде спряно до приемане на посоченото тълкувателно решение. Затова на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение