Определение № 70 от 31.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 19/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ню Холм“ ЕООД, ищец в производството, чрез процесуален представител, срещу Определение № 575 от 01.09.2022г. по в.т.д. № 190/22г. на САС, ТК,11 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което по молба на ответника „Прайм Капитал“ООД е уважено искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 226.50 лв., представляваща ДДС, начислено върху присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.7, ал.2,т.4 във вр.с параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Ответникът - „Прайм Капитал“ООД депозира отговор, с който оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С постановеното по делото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от „Ню Холм“ ЕООД срещу „Прайм Капитал“ООД иск с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за СМР от 12. 04.2018г. за сумата от общо 27 617.18лв. С оглед изхода на спора и след намерено за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивното дружество /ищец/ е осъдено да заплати на въззиваемото ответно дружество разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 332.51 лв. С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, въззиваемото дружество /ответник/ „Прайм Капитал“ООД претендира изменение на решението на САС в частта за разноските като иска присъждане на дължимия ДДС в размер на 20% върху присъдената сума за адвокатско възнаграждение. С обжалваното определение съставът на САС е намерил молбата за допълване на решението в частта за разноските за основателна, като на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е присъдил ДДС в размер на 226.50лв. върху определеното адвокатското възнаграждение. Оплакванията в частната жалба за непроизнасяне от състава на САС по възраженията в отговора на молбата по чл.248 ГПК за недължимост в случая на ДДС поради противоречие на разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на разпоредбата в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2016г. относно общата система на данъка върху добавена стойност, както и поради непредставяне на доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, по които решаващият съд действително не е изложил мотиви, са неоснователни по следните съображения: В проведеното във въззивното производство съдебно заседание въззиваемото дружество „Прайм Капитал“ООД е представило списък по чл.80 ГПК с приложени към него заверено копие от Договор за предоставяне на правни услуги № 2121/17.03.2021г., Проформа – фактура № 0006815 от 23. 02. 2022г., вносна бележка от 08.04.2022г. и извлечение от банковата сметка на дружеството за получаване на сумата от общо 2 400лв. В договора за предоставяне на правни услуги уговореният хонорар от 2 000 лв., е посочен без ДДС, както и с включен ДДС – в размер на общо 2 400 лв. В договора изрично е отразено, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС. В хода по същество процесуалният представител на насрещната страна е заявил само възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, т.е. липсват възражения във връзка с реалното плащане на сумата или оспорване доказателствената сила на документите. При неоспорени записвания за дължимост и заплащане на ДДС от клиента, твърдението за непредставяне на доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ДДС са неоснователни. Неоснователно е и първото възражение за недължимост на ДДС поради противоречие на сочената национална разпоредба на чл.78, първа алинея, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2016г. относно общата система на данъка върху добавена стойност, на която с Решение на Съда /първи състав/ от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 /„ЧЕЗ Електро България“АД срещу Й. К. /С-427/16/ и „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД срещу Е. Я. / С-428/16/ е дадено тълкуване в смисъл, че „не допуска национална правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която ДДС се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС.“ Следователно, акцентът е за недопускане на двойно данъчно облагане с ДДС, което само по себе си не е основание за изключване дължимостта на ДДС за осъществената правна услуга. Освен това, видно от мотивите на Решението на Съда, до нарушаване принципа на данъчния неутралитет се стига в случай, че ДДС е включено в данъчната основа, заедно с данъци, мита, налози и такси, какъвто извод не се следва при тълкуване разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която следващото ДДС се начислява върху определеното адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение