Определение № 380 от 06.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1209/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Данлекс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1306 от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 645/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, тринадесети състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството срещу определение № 22 от 03.01.2020 г. по т.д. № 545/2005 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав. С посоченото определение на СГС е оставена без уважение молба с вх. № 141164/15.11.2019 г., депозирана от „Данлекс“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, за отделяне в самостоятелно производство на искови претенции, заявени под формата на увеличение на исковете в допълнително постъпила по делото молба от 02.11.2011 г., уточнени в молба от 18.05.2009 г., за сумите: 1 185 193.20 лв. – стойност на доставени и описани в протоколи за отговорно пазене доставки и за 81 816.68 лв. – допълнителни складови разходи за периода от подаване на исковата молба пред СГС до 02.11.2007 г. Частният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна. Счита, че с определението на СГС се прегражда пътя за защита на дружеството, т.к. по същество е отказано разглеждането на предявени нови искове, с които ищецът по т.д. № 545/2005 г. е въвел искане за присъждане на дължими суми с ново основание и за нов период от време. Твърди, че не съществува правна възможност за ново предявяване на тези искове, с оглед погасяването им по давност, но не съществува пречка за уважаване на депозираната пред СГС молба за отделяне на заявените нови искове и съответно – за постановяване на разпореждане за образуване на ново дело. В постъпил по делото писмен отговор от ответника по частната жалба -Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез процесуални пълномощници, са изложени подробно мотивирани доводи за правилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение по чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. За да остави без разглеждане подадената от „Данлекс“ ЕООД частна жалба срещу определението на Софийски градски съд от 03.01.2020 г. по т.д. № 545/2005 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството от 15.11.2019 г. за отделяне в самостоятелно производство на искови претенции за суми, за които първоинстанционното решение е било обезсилено като процесуално недопустимо, съответно потвърдено от ВКС с решение по т.д. № 416/2011 г., въззивният съдебен състав е приел, че атакувания пред него съдебен акт по чл.210, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване съгл. 274, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на апелативната инстанция, че определението на Софийски градски съд, с което е отказано отделянето в самостоятелно производство на предявени, под формата на увеличение на размера, нови искови претенции, чиято недопустимост е констатирана при проведения инстанционен контрол, не попада в обхвата на подлежащите на обжалване процесуални съдебни актове по чл.274, ал.1 ГПК. За да е допустимо предвиденото от законодателя обжалване с частна жалба на определение или разпореждане на съда, съдебният акт следва да прегражда по-нататъшното развитие на делото / чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, или в закона да е предвидена изрична възможност то да се обжалва по реда на Част втора, Глава двадесет и първа от ГПК / чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Атакуваното пред АС-София първоинстанционно определение, с което е отхвърлено заявеното от „Данлекс“ ЕООД искане по чл.210, ал.2 ГПК, не попада в нито една от тези две категории съдебни актове, спрямо които е допустим самостоятелен инстанционен контрол и следователно е необжалваемо с частна жалба. Съгласно константната практика на ВКС – така например, определение по ч.гр.д. № 1609/2018 г., III г.о., определение по ч.т.д. № 2115/2016 г., определение по ч.т.д. № 177/2020 г., II т.о. и др. /на част от която се позовава и ответното министерство/ определението, с което се допуска или отказва разделянето на исковете, е по движението на делото и няма преграждащ характер. Доводите на частния жалбоподател в противоположния смисъл, основани на погасяването по давност на новите искови претенции и липсата на правна възможност да бъдат предявени отново, са ирелевантни за правната характеристика на постановеното от СГС определение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение