Определение № 11727 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В. срещу разпореждане № 17425 от 19.09.2024 г., постановено по адм. дело № 9526/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Иска се да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено като недопустимо или отменено поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Н. В. подава частни жалби срещу множество разпореждания с идентично бланкетно искане. С разпореждане № 8904 от 17.06.2024 г. на съдията-докладчик от Административен съд София - град е оставена без движение частната му жалба срещу определение № 4344 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 9526/2023 г. на Административен съд София - град за оставяне без уважение на искането му за предоставяне на правна помощ, като неотговаряща на изискванията на чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 АПК. На частния жалбоподател са дадени указания в 7 - дневен срок от съобщението частната жалба да се приподпише от адвокат, като се представи адвокатско пълномощно за това и документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева, с предупреждение, че при неизпълнение на горните указания в срок, същата ще бъде върната. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, заведена пред Върховния административен съд с вх. № 13405/04.09.2024 г. С обжалваното разпореждане от 19.09.2024 г., на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 и чл. 236 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на Н. В. против разпореждане № 8904 от 17.06.2024 г. по адм. дело № 9526/2023 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното с частната жалба разпореждане е постановено по реда на чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 231 от АПК и не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като не прегражда по - нататъшното развитие на производството, както и в закона не е предвидена неговата обжалваемост. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съдията-докладчик от първоинстанционния съд упражнява правомощието си по чл. 213а, ал. 1 АПК (изм. ДВ, бр. 15 от 19.02.2021 г.), приложим на основание чл. 236 АПК, като извършва проверка на редовността и допустимостта на подадената от В. частна жалба и дава задължителни указания за отстраняване на констатирани нередовности. Правилно в обжалваното разпореждане е прието, че актът, с който частната жалба е оставена без движение поради нейната нередовност, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 235а във вр. с чл. 213, т. 3 и чл. 236 АПК, както и на чл. 212, ал. 2 във вр. с чл. 231 АПК, не подлежи на самостоятелно обжалване. В разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК е регламентирано, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по - нататъшното развитие на производството, както и в случаите, изрично посочени в закона. Правилен е изводът, че разпореждането за отстраняване на констатирани недостатъци на частната жалба не попада в двете хипотези на чл. 229, ал. 1 АПК. То е във връзка с изпълнение на изискванията за нейната редовност. С него не се препятства възникването и развитието на процесуалното правоотношение между съда и страната. Отстраняването на нередовностите зависи от волята на самия жалбоподател, поради което на съдебен контрол подлежи актът за връщане на частната жалба при неизпълнение на дадените указания, както правилно приема съдът. Ето защо, като оставя без разглеждане частната жалба срещу разпореждане № 8904 от 17.06.2024 г., съдията-докладчик от първоинстанционния съд постановява законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение