Определение № 434 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5064/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ответниците С. Г. Р. и Р. К. Р., както и по касационна жалба на ищцата С. Г. Д., подадени срещу решение № 702/10.05.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 2869/2013 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 3046/21.06.2013 г. по гр. дело № 9519/2011 г. на Варненския районен съд, като краен резултат ответниците С. Г. Р. и Р. К. Р. са осъдени да заплатят на ищцата С. Г. Д. (в качеството й на наследник на починалата в течение на производството по делото ищца А. Г. Е.) сумата 5 830 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – реална част с площ 505 кв.м. от ПИ № 681 по ПНИ на с.о. „Р.” в землището на [населено място],[жк], целият с площ 673.07 кв.м., през периода 10.05.2005 г. – 10.05.2010 г., със законната лихва, считано от 10.05.2010 г., на основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 7 000 лв.; в тежест на ищцата са присъдени и разноски по делото. С молба с вх. № 21374/23.07.2014 г. ищцата заявява, че прави отказ от предявения по делото иск и моли съда да прекрати производството и да „отмени” постановените по него съдебни решения на първа и втора инстанция. Настоящият съдебен състав, като взе предвид, че волеизявлението за отказ от предявения по делото иск е направено лично от ищцата, намира че на основание чл. 233 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, като бъдат обезсилени постановените по него въззивно и първоинстанционно решения. На основание чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски в производството пред трите съдебни инстанции по делото, а именно – сумата 3 682 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,