Решение № 15460 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2012 г.

Решение № 15460 от 5.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП и Антон Маринов Димов от гр. Варна срещу решение № 3100/28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 433/2011 г. по описа на Варненския административен съд, Първо отделение, V-ти състав. Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 031002138/17.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 846/11.11.2010 г. на директора на същата дирекция за сумата над 15 030,65 лв. до 63 239,36 лв. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. Обжалва се решението на съда и в частта за разноските, относно отхвърленото искане на този касатор за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Макар да не се сочат конкретни отменителни основания на решението в обжалваната му част по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като твърди, че неправилно съдът е приел, че покупката на недвижимия имот от Антон Димов през 2004 г. е станала въз основа на банков кредит от "Банка ДСК" ЕАД и неправилно съдът е кредитирал представения от Димов договор със същата банка, който не е заверен от последната. Изложени са оплаквания и че представените извлечения от банката също не са заверени от нея, както и че не е било доказано по делото, че Димов е заплатил недвижимия имот на продавачите по първия нотариален акт така, както е договорено в него. Подробни съображения по повод посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в същата част. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 454,45 лв. Ответникът по тази касационна жалба Антон Маринов Димов от гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Антон Маринов Димов от гр. Варна обжалва решението на съда в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 031002138/17.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 846/11.11.2010 г. на директора дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 15 030,65 лв. за 2004 г. и 29 890,56 лв. за 2006 г., ведно с лихвите. И този касатор не е конкретизирал отменителните основания, а само е посочил чл. 209, т. 3 АПК. От изложението на касационната му жалба може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел в решението си, че в хода на съдебното производство са представени нови доказателства, което не отговаряло на истината. Оплаква се, че съдът не е възприел за верни писмените и устни обяснения на майка му Койка Димова за предоставените му от нея суми в размер на 40 000 лв. от продажбата на два недвижими имоти и част от доходите от отглеждането на едър рогат добитък. Касаторът оспорва и непризнаването от съда като източник на средства сумата от продажбата на притежавания от него недвижим имот, съгласно нотар. акт № 55/11.04.1996 г. Твърди, че неправилно съдът не е приел произхода на сумата от 250 000 лв., дадена му в заем от "Еко Инвест 70" ЕООД. Изложил е оплаквания срещу некредитирането от страна на съда на събраните по делото гласни доказателства - Албена Камбурова, Радка Томова и Хенри Мод. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, включително и в частта, в която обжалва решението на съда и за разноските. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност и на двете касационни жалби, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства, доводи и възражения на страните и за приетото по спора е изложил мотиви с фактическа и правна обосновка, които следва да бъдат споделени. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. За ревизираната 2004 г. съдът е установил, че Антон Димов е извършил сделка с недвижим имот с нотар. акт № 47/27.12.2004 г. за дворно място от 500 кв. м. в местността "Манджа Гьорджу" заедно с построената двуетажна жилищна сграда с пристройка и надстройка с обща застроена площ от 102 кв. м. за сумата 220 000 лв. Според съда доказано е, че "Банка ДСК" АД е отпуснала ипотечен кредит на Антон Димов на 23.12.2004 г. в размер на 165 000 лв. за покупката именно на описания имот. Според съда органите по приходите е следвало да изискат доказателства за това обстоятелство и факта, че Антон Димов не е представил договора за заем, не означава че той не съществува. Според съда за това обстоятелство съществуват и официални данни за вписването на ипотека в Агенцията по вписванията именно от сочения от ревизираното лице кредитор. Въз основа на тези доказателства е направен извод от решаващия съд, че сумата от 165 000 лв. е притежавана от ревизираното лице и с нея той частично е погасил задължението си по нотариалния акт, посочен по-горе. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на съда, че ревизиращите органи е могло да изискат данни за кредита от "Банка ДСК" АД и с оглед данните, които са били предоставени от ревизирания субект, че е вписана ипотека в полза на банката-кредитор. Оплакванията в касационната жалба на директора на ДОУИ - гр. Варна, че не е представен договор за заем с официално заверен препис от банката, не води до други изводи. Договорът за кредит е представен в съдебното производство от Антон Димов и няма данни касаторът (ответник в първоинстанционното производство) да е възразил или да е оспорил така представения договор, нито е поискано да се представи официално заверен препис от третото неучастващо по делото лице - "Банка ДСК" АД. В договорът за кредит е посочено, че той се усвоява от датата на учредяване на обезпеченията по договора, като това става еднократно и сумата се превежда безкасово по сметка на името на продавача. В този смисъл правилно съдът е приел, че след като кредитната сума по договора с банката постъпва безкасово по сметка на продавача, не може да се приеме тезата на приходните органи, че няма данни сумата от 165 000 лв. да е постъпила по сметката на продавачите на имота. Затова и крайният извод на съда, че ревизираното лице е разполагало с посочената в договора за банков кредит сума от 165 000 лв. е правилен и е в съответствие с доказателствения материал по делото. Предвид изложеното в тази обжалвана част първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени от касатора и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на Антон Димов. Първоинстанционният съд за да отхвърли частично жалбата на Димов против ревизионния акт за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е приел, че няма доказателства по делото сумата от 55 000 лв., представляваща част от сумата по нотар. акт № 47/27.12.2004 г. до пълната продажна цена от 220 000 лв. да е била притежавана от Димов. За тази сума последният е твърдял, че са от даден "безвъзмезден заем" от родителите му след продажба на техни имоти и от личните му средства от продажба на негово жилище. Съдът е приел, че е налице заем, изхождайки от обстоятелството, че той е е между роднини и при липсата на нормативно задължение за документирането му, както и че е извършена продажба на имоти на родителите му и негов собствен имот, но в същото време съдът е приел, че тези суми не са достатъчни за да покрият сумата от 55 000 лв. За да направи този си извод съдът е преценил, че имотите на родителите на Димов са продадени в периода 1992 г. - 1996 г. и като се има предвид настъпилата през 1999 г. деноминация, е направен извод в обжалваното решение, че тези суми са недостатъчни. Относно паричните средства, необходими за закупуване на имот през ревизираната 2006 г. по нотар. акт № 107/20.10.2006 г. - офис № 26 и паркоместа № 20 и 21 в гр. София, ул. "Златен рог" № 22 за сумата 303 000 лв., първоинстанционният съд е счел, че не е доказано, че Антон Димов е притежавал посочената сума, за да закупи този имот. Прието е, че твърденията на Димов за сключен договор за аем за 250 000 лв. с "Еко Инвест-70" ЕООД са останали недоказани, макар че е представена разписка от 15.08.2006 г. Установено е от съда, че с разписка от 25.08.2006 г. същата тази сума Димов е предоставил като заем на лицето Радослав Алексов, който поради невъзможност да я върне на Димов, му е продал описания по-горе имот по нотар. акт № 107/20.10.2006 г. Съдът въз основа на допуснатата и изслушана от него съдебно-счетоводна експертиза е установил, че сума от 250 000 лв. не е осчетоводявана от заемодателя " Еко Инвест-70" ЕООД, поради което е прието, че не е установено заемодателят да е притежавал процесната сума, за да я даде в заем на Антон Димов. Установено е и, че е налице свързаност между управителя на посоченото дружество и Антон Димов, както и че единствените свободни средства на това дружество, невложени в завършено производство към 31.12.2002 г. са 29 000 лв. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на Радослав Алексов, които били неясни и нелогични, както и показанията на Мод Робърт Хенри, който е твърдял, че е дал в заем на Антон Димов 6 000 лв. Решението и в тази обжалвана част е правилно постановено. За 2004 г. не е доказано от касатора Димов, че сумата от 55 000 лв., необходима му за доплащане на сделката за покупка на имота в гр. Варна на 27.12.2004 г. е от предоставени парични средства от родителите му и от продажба на негово жилище. Правилно съдът е съобразил, че продажбата на имотите на родителите му, извършени през 1992 г. е преди деноминацията от 01.07.1999 г., като сумата след тази деноминация е 57,96 лв., а за имотът, продаден през 2000 г. сумата е недостатъчна за да покрие посочения остатък от 55 000 лв. за закупуването от Антон Димов на 27.12.2004 г. имот. Димов не е доказал, че е получавал парични средства от родителите си, вследствие на продажба на едър рогат добитък. Относно твърденията на касатора за получените заемни средства от 250 000 лв. от "Еко Инвест-70" ЕООД законосъобразни и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че дружеството-заемодател е притежавало тази сума, за да я даде в заем на Антон Димов. В тази връзка правилно съдът е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че няма счетоводни данни при заемодателя да е давана в заем сумата от 250 000 лв. и не е осчетоводявана от дружествата тази сума. Не е доказано по категоричен начин, че сумата от 100 000 щатски долара "Еко Инвест-70" ЕООД е получил в заем от фирма от Черна гора "Навака". В тази връзка правилно не са ценени от съда показанията на свидетелката Камбурова - управител и едноличен собственик на "Еко Инвест-70" ЕООД. Правилно съдът е приел за недоказано даването в заем на Антон Димов на сума от 6 000 лв. от Мод Робърт Хенри, тъй като такова твърдение нито в ревизионното производство, нито пред решаващия орган или в жалбата пред първоинстанционния съд не е било въвеждано, поради което и не следва да се кредитират тези показания. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че с тези свидетелски показания се закрепвала материалната доказателствена сила на частните документи, които е представил и от които се е ползвал, тъй като такова доказване не е постигнал. Правилно съдът не екредитирал свидетелските показания на Мод Робърт Хенри и не е допуснато твърдяното от касатора фрапантно нарушение на съдопроизводствените правила от съда. Няма пречка страните да представят доказателства в съдебното производство, но не и едва в него да въвеждат нови твърдения, които не са съществували в административното производство. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението в обжалваната от Антон Димов част е правилно постановено и следва да се остави в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението е правилно и в частта за разноските, като неправилно е оплакването на директорана ДОУИ - гр. Варна, че съдът не е приложил чл. 161, ал. 3 ДОПК. При изпълнение на служебните си задължения при извършване на ревизия, приходните органи са длъжни да спазват принципите на данъчния процес, закрепени в чл. 3 и чл. 6 ДОПК - на обективност и на служебното начало. В този смисъл тяхно задължение е било да изискат документи и от трето неучастващо в производството лице, а в случая това е "Банка ДСК" АД с оглед установяване на твърдяното от Антон Димов, че му е отпуснат договор за кредит, поради което представянето на договора за кредит от ревизирания субект в съдебното производство, не води до прилагане на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение не се присъжда, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,