Определение № 89 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2014 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 799 от 22.01.2015 г. на адв. Е. Я., процесуален представител на Олга З., К. Т. и Х. Т. за допълване на постановеното по настоящето дело решение № 238 от 15.01.2015 г. в частта относно разноските. В молбата за допълване се излагат доводи, че в касационната жалба и в проведеното на 06.10.2014 г. съдебно заседание по делото, процесуалният представител на молителите е направил изрично искане за присъждане на разноски, като в тази връзка е представен и списък по чл. 80 ГПК. ВКС намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение № 238 от 15.01.2015 г. по настоящето дело ВКС, Трето гражданско отделение е отменено въззивно решение № 5050 от 16.12.2013 г. по гр. д. № 648/2013 г. на Окръжен съд – [населено място] и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В отклонение на това общо правило в чл. 294, ал. 2 ГПК е уредена специална хипотеза, отнасяща се до присъждането на разноски за водене на делото във Върховния касационен съд, съгласно която компетентен да се произнесе е съдът, на който делото е върнато. Ето защо искането за присъждане на разноски за водене на делото във ВКС предвид изхода на спора е неоснователно, съответно неоснователно е и искането за допълване на касационното решение по реда на чл. 248 ГПК. По тези въображения ВКС в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за допълване на цитираното по - горе касационно решение в частта за разноските, поради което молбата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното Върховния касационен съд, състав Tрето гражданско отделение