Решение № 4489 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2020 г.

Решение № 4489 от 8.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуален представител, против Решение № 1301/25.02.2020 г., постановено по адм. дело № 9346/2019 г., по описа на Административен съд София - град, с което по протест на прокурор при СГП е обявена нищожността на Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Столична община и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт, приета с Решение № 45 по протокол № 54/15.02.1999 г. на СОС. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което протестът на СГП бъде отхвърлен като неоснователен. Процесуалният представителна Столичен общински съвет претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Прокурор при Софийска градска прокуратура, отдел "Надзор за законност", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град, по протест на прокурор при СГП е обявил нищожността на Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Столична община и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт, приета с Решение № 45 по протокол № 54/15.02.1999 г. на СОС. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оспорените текстове на Наредбата Общинският съвет е уредил обществени отношения, за които съществува уредба в Закона за вероизповеданията. С преуреждането на вече уредени обществени отношения, СОбС е нарушил материалната си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от чл. 76, ал. 3 от АПК нормотворчески правомощия. Нормативният административен акт е приет при липса на материална компетентност, поради което е нищожен. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че общинският съвет е уредил обществени отношения, за които съществува уредба в Закона за вероизповеданията. С преуреждането с оспорените разпоредби на вече уредени обществени отношения, СОбС е нарушил материалната си компетентност, като е излязъл извън рамките на ограничените от чл. 76, ал. 3 от АПК нормотворчески правомощия. Процесната Наредба е приета без законова делегация, тъй като специалният Закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение за правомощията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Законосъобразен е изводът на съда, че протестираната "Наредба за правата и задълженията на местните органи на религиозните общности на територията на Столична община и взаимоотношенията с местните органи на изпълнителната власт, приета с Решение № 45 по протокол № 54/15.02.1999 г. на СОС, е издадена от орган, който не разполага със законова компетентност за това и е обявил нейната нищожност. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение