Определение № 185 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 519/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на „Естием-Билд“ ЕООД за изменение на определението по делото с присъждане на разноски на дружеството в размер на 700 лв. Ответниците по молбата П. Т. П. и С. К. К.-П. я оспорват и молят тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна в производството, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С определение № 89 от 20.02.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на определение № 3553 от 29.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. №5098 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 31.05.2019 г. по гр. д. № 14470 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, I ГО, 29 състав, за отхвърляне на молбата на П. Т. П. и С. К. К.-П. за освобождаване от задължението да внесат държавна такса по предявения от тях евентуален насрещен иск. Посредством това определение не се слага край на делото, затова не следва да се присъждат отделно разноски в производството. Тези разноски следва да се вземат предвид при приключване на спора с решение или прекратително определение. Изводът следва от разпоредбите на чл.78, ал.1 до 4 от ГПК, които предвиждат разноските да се определят съразмерно с уважената или с отхвърлената част от иска. Цитираната от молителя т.8 от ТР №6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС няма отношение към случая. В нея е прието, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Основанието за отказ в настоящата хипотеза е друго-все още висящото производство по съществото на спора. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение