Определение № 58 от 13.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 69/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по частна жалба, подадена от С. П. С. срещу разпореждане № 11/07.01.2009 г., постановено по н.ч.х.д. № 738/2006 г. на Силистренски районен съд, с което е върнато искането му за възобновяване на делото, като подадено извън законоустановения срок и от лице, нямащо право на такова искане съгл. чл. 420, ал. 2 НПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на цитираното разпореждане. Моли срокът за подаване на искането му с основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да бъде възстановен, същото прието като подадено в срок и разглеждано по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Жалбата за възстановяване на срока по чл. 186, ал. 1 НПК оставена без уважение, тъй като срокът не е пропуснат по уважителни причини. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, провери данните по делото, становището на прокурора и за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – гр. С. по тъжба на Г. Я. Е. против С. П. С. е образувано н.ч.х.д. № 738/2006 г. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С присъда № 969/11.12.2006 г. подсъдимият е признат за виновен, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на седемстотин лева. С решение № 71/30.11.2007 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 32/2007 г. Силистренски окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. На 30.11. 2008 г. във ВКС е постъпила молба с вх. № 1570/2008 г. от С. С. чрез адв. Р за възобновяване на производството по посоченото по - горе дело на Районен съд – гр. С. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В същата се твърди, че искането е направено първоначално през месец април 2008 г. с молба, подадена по пощата и неполучена в канцеларията на ВКС. Обжалваното разпореждане, постановено по молбата на С. до ВКС, изпратена обратно на първоинстанционния съд по компетентност, е незаконосъобразно. Искането за възобновяване на наказателно дело по реда на глава тридесет и трета от НПК предизвиква образуване на производство за проверка на влязъл в сила съдебен акт. Първоинстационният съд, чрез който се подава искането за възобновяване, не е компетентен да се произнесе по допустимостта на искането. Въпросът за неговата допустимост следва да бъде разрешен от инстанцията, която е компетентна да се произнесе и по неговата основателност. В този смисъл касационната инстанция намира искането на С. П. С. за възобновяване на производството по н.ч.х.д. № 738/2006 г. по описа на Силистренски районен съд за недопустимо. Молителят не е от кръга лица по чл. 420, ал. 2 НПК, имащи право да искат възобновяване на наказателно дело, доколкото няма качеството на осъден за престъпление от общ характер, тъй като е освободен от наказателна отгворност и му е наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК. Ето защо искането за възобновяване следва да се остави без разглеждане, а касационното производство да се прекрати. Правно ирелевантен е въпросът дали недопустимото искане за възобновяване е подадено в законоустановения срок или не. Поради изложените по - горе съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение