Определение № 50 от 20.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 470/2017 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от Х. А. Ж., чрез адв. Г. Т. К.-П., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, на влязло в сила решение № 502 от 22. 12. 2016 г. по в. гр. д. № 542/2016 г. на ОС – Хасково, с което е отменено решение № 145 от 18. 07. 2016 г. по гр. д. № 197/2016 г. на РС – Свиленград и е отхвърлен предявеният от Х. А. Ж. против [фирма] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 526, 61 лв., представляваща платена без правно основание цена на електрическа енергия за периода 22. 01. 2014 г. – 11. 04. 2014 г., по фактура № [ЕГН]/25. 07. 2014 г. Молителят твърди, че с посоченото решение, за да отхвърли иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, съдът е приел, че сумата 526, 61 лв. представлява стойността на потребена, но неизмерена като изразходвана електрическа енергия за посочения период, че неизмереното количество е остойностено правилно и при спазване на корекционната процедура, установена в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Твърди се, че посоченото решение противоречи на решение № 432 от 24. 11. 2016 г. по в. гр. д. № 543/2016 г. на ОС – Хасково, с което е потвърдено решение № 146 от 18. 07. 2016 г. по гр. д. № 198/2016 г. на РС – Свиленград, с което [фирма] е осъдено, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на Х. А. Ж. сумата 530 лв., представляваща платена без правно основание стойност на електрическа енергия за периода 22. 01. 2014 г. – 11. 04. 2014 г., по фактура № [ЕГН]/24. 07. 2014 г. Съдът е приел, че не е налице една от предпоставките за ангажиране договорната отговорност на потребителя по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и извършване на корекция на отчетените със средството за техническо измерване данни за изразходвано количество ел. енергия – виновно неправомерно поведение на потребителя, причинило неточното отчитане, поради което плащането на сумата от 530 лв. е лишено от основание. Молителят е направил искане за спиране на производството по чл. 303-чл. 307 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, по включения в точка пета въпрос. Ответната по молбата страна [фирма] не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение на окръжен съд по предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и от легитимирана страна – молителят е обвързан от неизгодното за него решение и има интерес от отмяната му. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК – молбата за отмяна е подадена на 28. 12. 2016 г., а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 22. 12. 2016 г. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. Направеното от молителя искане за спиране на производството по чл. 303 - чл. 307 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е основателно. Отмяна на влязлото в сила решение се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а в точка пета от цитираното тълкувателно дело е поставен за разглеждане въпросът: „Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал.4 ГПК“. Преценката на основателността на молбата е обусловена от отговора на така поставения въпрос, който ще бъде даден с тълкувателното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение