Определение № 9491 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Л. И. от гр.София чрез адв. Г. Дотова срещу определение № 10079/24.03.2025 г. по адм. дело № 8490 от 2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена молбата й за изменение на определение № 23188 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8490/2024 г., в частта за разноските. Ответникът по спора - Директор на Териториалното поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) София - град не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения. Производството по адм. дело № 8490/2024 г. е образувано по жалба на М. Л. И. против решение № 1040-21-405 от 30.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-София град. Съдът е постановил определение № 23188/12.11.2024 г., като приел наличието на основание по чл. 155, ал. 1 от АПК и предпоставки на чл. 159, т. 8 от АПК, поради което жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено. М. И. е осъдена да заплати на ТП на НОИ София - град, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото. С определение № 10079/24.03.2025 г. по посоченото дело на Административен съд София - град, е отхвърлена молбата на М. И. за изменение на определение № 23188 от 12.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8490/2024 г., в частта за разноските. Съдът се е позовал на чл. 159, т. 8 от АПК, изтъквайки, че не е предвидена възможност да се присъждат разноски за страната инициирала искането за прекратяване на производството по делото. Обосновано е още, че хипотезата на чл. 143, ал. 2 от АПК е приложима само в случаите на оттеглен от страна на административният орган административен акт, какъвто случай не е бил настоящия. Съдът се е произнесъл в производство по чл.145 АПК вр. с чл. 118 Кодекса за социално осигуряване (КСО). Прието е, че право на разноски има ответната страна, съответно и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за процесуално представителство в размер на 100 лв., както и че е неоснователно искането на жалбоподателят за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото в АПК не е предвидена възможност в хипотезата на чл. 159, т. 8 от АПК да се присъждат разноски за страната иницирала искането за прекратяване на производството по делото. Обжалваното определението е частично неправилно. Спор между страните относно фактите не е съществувал. От събраните по делото доказателства се установява, че след образуване на дело № 8490/2024 по описа на Административен съд София-град, на 29.08.2024 г., М. И. е получила разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП НОИ София - град № 214-00-2289-4 от 16.08.2024 г., с което се отменя процесното разпореждане № 214-00-2289-3 от 16.04.2024 г., като в мотивите на разпореждането е било отразено, че за периода 11.12.2023 г. до 01.02.2024 г. подадените от М. И. данни са приети за коректни. С това именно разпореждане № 214-00-2289-5 от 16.08.2024 г. на М.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица.На практика с новото разпореждане от 16.08.2024г органите по осигуряването са отменили предходното разпореждане от 16.04.2024г,т.е органът е оттеглил своя акт. При постановяване на определението си, в частта относно разноските, съставът на Административен съд София-град е следвало да съобрази, че датата, на която е подадена до съда жалбата против процесния акт е преди издаване на новото разпореждане, с което на М.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица. На практика това обуславя момента за носене на отговорност за разноски, доколкото причина за водене на делото е било поведението на ответника, който след завеждането на съдебното производство е оттеглил своя административен акт и по този начин е станал причина за прекратяване на производството.Ето защо и налице е била именно хипотезата на чл.143 ал.2 АПК. Ето защо и определението,с което е било оставено без уважение искането на изменение на определението в частта за разноските се явява неправилно.При съобразяване правните последици на извършените процесуални действия и изявления на страните и противно на възприетото от решаващия съд/доколкото от страна на пълномощника на жалбоподателя не е направено искане за оттегляне на жалбата,а единствено за прекратяване на производството при съобразяване с факта на оттегления административен акт/, на жалбоподателя М. И. следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за първоинстанционното съдебно производство пред Административен съд София- град. Отчитайки посоченото и при подадено в срок искане за присъждане на разноски и представен своевременно списък по чл. 80 от ГПК, то съдът е следвало да ги присъди, както и да приеме за неоснователно искането за присъждане на разноски на ответната страна. От друга страна неоснователно е искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2024г. (лист 44 от дело № 8490/2024 по описа на АС София-град). Видно от съдържанието му, адвокат Г. Дотова е приела да окаже правна помощ на М. И., изразяваща се в обжалването по административен ред на Разпореждане № 214-00-2289-3/16.04.2024г. пред ръководителя на ТП НОИ София-град. Следователно, молителя свързва претенция пред съд за присъждане на разноски, сторени в развилото се административно производство. Подобна хипотеза не е уредена в чл. 143 от АПК. Нормата е относима само за съдебните производства по оспорване на административни актове. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на М. Л. И. бъдат присъдени сторените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат съгласно подписан от двете страни договор за правна защита и съдействие от 14.08.2024г. (л.23 от дело № 8490/2024 по описа на АС София-град) в размер на 500 лева на разноските при разглеждане на делото от първостепенния съд. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,