Решение № 522 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, срещу решение № 248 от 05.02.2025г., постановено по адм. дело № 582/2024г. на Административен съд - Враца /АС Враца/. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-060-6500/4966#8 от 06.04.2023г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ - гр. София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в частта, в която е отказана сума за подпомагане на жалбоподателя И. П. К. в общ размер от 38 243.44 лв. и от оторизираната сума от 21 980.53 лв. е прихваната сумата от общо 15 186.01 лв. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че съдът е изградил изводите си въз основа на доказателства, неотносими към релевантния период. Счита и за несъответен на доказателствата по делото извода на съда относно прихванатата сума. Сочи, че санкцията е наложена за бъдещ период на осн. чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а релевантният момент за налагането е годината на констатацията (издаването на уведомителното писмо), а не този на влизането на санкцията в законна сила. Претендира разноски по делото, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касаторът се представлява от гл. юрк. Христова. От ответника по касация – И. П. К. е депозиран писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Подържа, че по отношение на декларираните площи е налице правно основание за ползването им, както и, че Министерството на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ няма компетентност да се произнася по валидността на договорите, респ. наличието на правно основание за ползване на земите. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че И. П. К. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 413535 в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2019 г. е подал общо Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 06/040619/76465 на 25.04.2019 г., ведно с карти на използваните парцели и карти на блоковете на земеделското стопанство, като е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (Мярка 12), Компенсаторни плащания в планинските райони (Подмярка 13.1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2), с данни за идентификация на отделните парцели. Подаденото заявление е за кампания 2019г., която обхваща стопанската 2018/2019г. По подаденото заявление е било издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. /УП/ с изх. № 02-060-6500/4966 от 05.08.2021 г. на зам. изп.директор на ДФЗ-РА, отменено с Решение № 141 от 12.04.2022 г., постановено по адм. дело № 605/2021 г. по описа на АдмС – Враца, оставено в сила с Решение № 104 /05.01.2023 г. по адм. дело № 5711/2022 г. на ВАС. В изпълнение на влязлото в сила решение е издадено процесното УП с изх. № 02-060-6500/4966#8/06.04.2023 г. на зам. изп. директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с което е отказана сума за подпомагане на жалбоподателя И. К. в общ размер от 38 243.44 лв. /намаления/. Оторизираната сума е общо 21 980.53 лв. /таблица 14/. От оторизираната сума е прихваната сумата от общо 15 186.01 лв. и е изплатена сумата от общо 7 094.52 лв. /таблица 15/. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4 от АПК като съдържа фактически и правни основания за постановения отказ. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Според АС Враца не е доказано жалбоподателят К. да е заявил за кампания 2019 г. недопустими площи за които да няма регистрирани правни основания или да е налице чл.43 ал.3 т.5 от ЗПЗП. В тази връзка съдът е констатирал, че по УП, таблица 1, само за един парцел - БЗС 12259-685-1-1 е посочено различно основание, а именно - „прилага се чл.43 ал.3 т.5 във връзка с чл.17 ал.2 и ал.3 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. на ДФЗ-РА“. Според съда делото не са представени доказателства от страна на ответника, че този парцел е заявен от друго лице или лица, освен от К.. Установено е, че този парцел е заявен с площ от 10.78 ха, установената площ е 10.77 ха и приетата за наддекларирана и без правно основание площ е само 0.01 ха. За всички останали парцели, за които е прието в УП, че са без регистрирано правно основание за ползване, по Таблица 1 общо 32.72 ха, съдът е констатирал, че това е прието, въз основа на писмото № 07-0400/1412#7 на МЗХГ от 21.10.2019г. По повод последното е по делото са приети и обсъдени последващо писмо на МЗХГ, представените от касационият ответник доказателства за наличие на правно основание (договори за наем на земеделска земя и автоматични справки от системата на ДФЗ), както и липсата на данни от Общинските служби земеделие по местонахождение на имотите за отпадане на заявените правни основания за ползване на земеделските земи. Съдът е установил, че администратиният орган не е извършил проверките по чл. 41, ал. 7 и ал. 8 от ЗПЗП за наличие или липса на регистрирани правни основания за ползване, не е събрал и обсъдил приетите в предходното адм. д. № 286/2023г. на АС Враца доказателства и е направил извод, че уведомителното писмо е необосновано и неподкрепено с доказателства. На следващо място съдът е констатирал, че жалбоподателя със заявлението е декларирал отглеждане на животни, в т.ч. и коне, в няколко животновъдни обекта, посочени обаче само като номер на животновъдния обект, брой и вид животни, но не и къде се намира животновъдния обект. Административният орган от своя страна е обсъдил само животновъден обект /ЖО/ в с. Горна Бела Речка, общ. Вършец и наличието на 19 бр. коне, собственост на жалбоподателя, но е съобразил, че К. е собственик на ЖО и в [населено място], общ. Враца, в [населено място], общ. Своге, обл. София, в гр. Вършец, м. Манчовото. Допълнително е констатирано, че съгласно справка на л. 193 в ЖО [населено място] Речка, общ. Вършец имало регистрирани 123 бр. коне за които е посочено, че К. е собственик. По отношение на извършеното прихващане в УП изх. № 02-060-6500/4966#8 от 06.04.2023г. АС Враца е установил, че същото е извършено неоснователно и в противоречие с чл. 5б от Регламент № 885/2006г. доколкото вземането на ДФЗ не е безспорно и установено със влязъл в сила административен акт. В тази връзка е посочено, че УП № 02-060-6500/2685 от 05.04.2022г. от което следва прихващането, е предмет на спор по адм. д. № 134/2025г. при АС Враца и едва след потвърждаването му сумите по него, същите могат да бъдат прихващани. В обобщение АС Враца е направил извод, че УП изх. № 02-060-6500/4966#8 от 06.04.2023г. е постановено в нарушение на материалния закон осн. чл. 146, т. 4 от АПК, поради което е отменено в оспорената му част. Решението е правилно. Според настоящата съдебна инстанция оспореното уведомително писмо не съдържа конкретни и ясни фактически основания, относно установената недопустима площ, послужили като основание за извършените намаления по заявените схеми и мерки. В таблица 1, колона 8 от УП "Установена площ БЗС/парцел (Мярка) и "Разлика между декларираната площ и установената площ на БЗС/парцел(наддекларирана площ) (Мярка 13) и разясненията към тази колона в писмото е посочено, че Площта е изчислена съгласно чл.2, пар.1, т.23 от Делегиран регламент (ЕС) №640/2014 на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ. Показват размера на установената площ на парцела недопустима за подпомагане след извършване на проверка за регистиррано правно основание за ползване. Налице е посочаване на писмо вх. № 07 - 0400/1412 от 21.10.2019г. на МЗХГ и разпоредбата на чл.41, ал.9 от ЗПЗП, съгласно който предоставената информация се използва при прилагане на разпоредбите на чл.43, ал.3 от с.з. В колона 10* "Причини за наддеклариране"за всички деклариран БЗС/парцел като причина за наддеклариране е посочена 1* и само за един парцел 2*. В разясненията към писмото за колона 10*, 1* е посочено - недопустима площ поради наличие на площи, за които кандидатът няма регистрирани правни основания, съгласно писмо № 07- 0400/1412#7 от 21.10.2019г. на зам. министър на земеделието и храните. По делото е приложено писмо вх. № 07- 0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на заместник министър на земеделието и храните, цитирано в обжалваното уведомително писмо, в което е посочено, че във връзка с предоставени данни от ДФ „Земеделие“ от проверката, извършена съгласно чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП, след обработка и преглед на информацията в базата данни на МЗХГ за регистрирани правни основания за ползване на земеделските земи, включително постъпилите допълнителни данни, се предоставят данни за окончателния размер на регистрираните правни основания за земеделските земи за съответните земеделски парцели, подадени с писмо рег. № 07-0400/1412 от 09.07.2019 г. Информацията към писмото на МЗХГ е в табличен вид, с посочен УРН на земеделския производител, номера на парцелите, декларираната площ и приетите площи с правно основание и такива без правно основание. След получаване на справката е издадено уведомителното писмо, отменено с влязло в сила решение по адм. дело № 605/2021 г. на АС – Враца. В уведомителното писмо, предмет на настоящото първоинстанционно производство, касаторът отново се е позовал на тези данни. От приложената в табличен вид информация към писмо вх. № 07- 0400/1412#7 от 21.10.2019г. е видно, че за земеделския производител с УРН 413535 са посочени общо 77 бр. декларирани парцели, като по отношение на 32 бр. от тях е посочено, че част или цялата площ на земеделския парцел е без прявно основание. От заявените за подпомагане парцели - 77бр. с площ 110,33 ха в УП е установена недопустима площ общо 32, 72 ха ( за община Враца и община Вършец). В цитираното писмо вх. № 07- 0400/1412#7 от 21.10.2019 г. на заместник министър на земеделието не са посочени фактически и правни обстоятелства, поради които е прието, че тези площи са без регистрирано правно основание. Такива не могат да бъдат изведени и от останалите писмени доказателства по преписката и от мотивите на оспореното уведомително писмо. Поради това съдът правилно е приел, че ДФ „Земеделие“ е следвало да изясни по реда на проверката по чл. 41, ал. 7 и 8 ЗПЗП и посочи в акта си по чл. 41, ал. 9 ЗПЗП защо приема, че част от заявените земеделските парцели – преобладаващо с целите си площи, а за други – за част от площта, са без регистрирано правно основание. На първо място трябва да се посочи, че административният орган никъде в писмените документи по преписката не се е позовал на разпоредбата на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ. На следващо място, правилото на § 2в, т. 2 ДР на ЗСПЗЗ не може да разглежда като основание да се откаже подпомагане на земеделския производител, без изобщо да бъде анализирано правното значение и приложението му на плоскостта на останалите релевантни към казуса фактически установявания и правни разпоредби относно спора били ли са на разположение на земеделския стопанин процесните земеделски площи към 31.05.2020 г., което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, (в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, по реда и условията на чл. 37, ал. 2 – 12. Съгласно чл. 37м, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ кметът на община, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ: 1. животновъдни обекти; 2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти; 3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти. Справката по ал. 2 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията. В чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ е предвидено, че когато при извършването на проверките се установи, че: 1. в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните; 2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие"; 3. е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие"; 4. е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие". Съгласно чл. 37м, ал. 5 договорите за наем или аренда не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Съдът правилно е отбелязал, че по делото не са събрани доказателства за изпълнение на някоя от посочените хипотези в чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ.Съгласно чл. 41, ал. 4 ЗПЗП, в приложимата редакция, правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието, храните и горите. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в наредбата по чл. 32, ал. 5. Регистриране на правното основание не се извършва, когато ползвателят на земеделските земи има задължение по чл. 34, ал. 6, чл.37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Министерството на земеделието, храните и горите извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. При извършената проверка по чл. 37м, ал. 2 ЗСПЗЗ не са установени обстоятелства, при които договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП и не са предприети действия по прекратяването им от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция „Земеделие“. Не е установено общинската служба по земеделие да е предприела действия по отписването им по реда на чл. 37м, ал. 6 ЗСПЗЗ. В адресираното до съда писмо изх. № РД-12-02-1133-2/18.01.2023 г. от МЗХ са посочени данни за земеделските площи с регистрирани правни основания, подадени от Областна дирекция „Земеделие“ Сливен – на 03.04.2020 г. за 1682,27 дка; на 30.04.2020 г. – за 49,37 дка; на 01.06.2020 г. – за 2,77 дка. При това положение, неясно е останало каква точно информация Областна дирекция „Земеделие“ – Сливен е предоставила на Министерството на земеделието във връзка със спорните въпроси по казуса и на какво основание Разплащателната агенция е приела, че липсва регистрирано правно основание за заявените земеделски площи. Разплащателната агенция е била длъжна при проверка на спорните факти да съобрази реда за установяване изпълнението на изискването по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП и да изложи мотиви защо приема, че не е налице правно основание за ползване на земеделските земи, заявени за подпомагане, за които е установено, че са регистрирани в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието,до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, и при проверките по чл. 37м ЗСПЗЗ не са установени основания за прекратяването им, за да приложи разпоредбата на чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ във вр. чл. 41, ал. 8 ЗПЗП. Съгласно чл. 30, ал. 2, 3 и 5 ЗПЗП, в приложимата редакция, Интегрираната система за администриране и контрол се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане; 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол; 5. електронна база данни; 6. система за електронни услуги. Електронната база данни по ал. 2, т. 5 включва данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 и от външни бази данни. Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2, 3 и 6 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Предвид установения ред за проверка на заявленията за подпомагане в чл. 41, ал. 6, 7 и 8 ЗПЗП и с оглед правомощията на Разплащателната агенция по създаване и поддържане на ИСАК, съгласно чл. 30 ЗПЗП, доводите в касационната жалба, че ДФ „Земеделие“ действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с правомощия да извърши проверка на данните, относими към заявлението за подпомагане на земеделския производител не намират опора в нормативната уредба и не следва да се кредитират. Касационният жалбоподател притежава необходимите правомощия и информационен ресурс да отговори на спорните въпроси по казуса и изложи конкретни и точни мотиви в административния акт при новото разглеждане на заявлението за подпомагане, подадено от касационния ответник за кампания 2019 г., при съобразяване с дадените указания от съда по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна, ДФ „Земеделие“ следва да заплати на ответника направените разноски за касационната инстанция в размер на 766.94 EUR с левова развостойност 1500 лв. за адвокатско възнаграждение. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е мотивирано с конкретни доводи. Предвид фактическата и правна сложност на казуса, заявения материален интерес по спора и обема на осъществената правна защита, касационната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, което е съобразено с чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2014 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение