Определение № 1535 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2187/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. Д., чрез адвокат М. М. от АК – П., срещу разпореждане № 260025/20.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. на Окръжен съд – Перник, с което е върната жалба вх. № 260036/18.01.2023 г. на С. А. Д. срещу определение № 198/26.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. на Окръжен съд - Перник, като недопустима- подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, като се иска неговата отмяна. Сочи се, че съгласно чл. 121 ГПК определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване. Изложени са твърдения, че определение № 198/26.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. на Окръжен съд - Перник прегражда по-нататъшното развитие на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което същото подлежи на касационно обжалване. Освен това се поддържа, че искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен и няма вещен характер, с оглед на което подсъдността се определя съгласно чл. 105 ГПК, а не по местонахождението на недвижимия имот съобразно правилото на чл. 109 ГПК, както и че неспазването на подсъдността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по частната жалба – К. Н. Д., не представя писмен отговор и не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е образувано по предявен от К. Н. Д. против С. А. Д. и М. А. Ж. – С. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД – за обявяване на недействителен по отношение на Д. договор за дарение на недвижим имот – апартамент в [населено място], сключен между С. Д., като дарител, и М. Ж., като дарена. В хода на първоинстанционното производство по гр.д. № 4543/2019 г. Районен съд - Перник е уважил искането на ответниците делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийския районен съд на основание чл. 105 ГПК с определение № 6044/27.12.2019 г. Последното е обжалвано от ищеца Д., като въззивният съд с определение № 198/26.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. го е отменил и е върнал делото на Районен съд - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Решаващият съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 109 ГПК, съгласно която исковете за разваляне, унищожаване и обявяване нищожността на договори за вещни права върху недвижим имот се предявяват по местонахождение на имота, като в случая се иска обявяване недействителността по отношение на ищеца на сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, поради което се касае до специална местна подсъдност, изключваща общата метна подсъдност по чл. 105 ГПК. Позовал се е на съдебна практика, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а именно определение № 893/16.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 726/2011 г. и определение № 695/20.10.2011 на ВКС по ч.т.д. № 529/2011 г. Срещу въззивното определение е подадена жалба с вх. № 260036/18.01.2023 г. от С. А. Д., която е върната като недопустима с обжалваното разпореждане № 260025/20.02.2023 г. на администриращия съд. Съдът е констатирал, че жалбата е подадена срещу въззивно определение, с което е отменено определение на Районен съд – Перник за прекратяване на производството по делото и изпращане на делото по компетентност на Софийски районен съд, като въззивната инстанция е върнала делото на Районен съд – Перник за продължаване на производството. Позовавайки се на постановките на т. 9, б. „в“ от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че това определение на окръжния съд е окончателно. Настоящият състав достига до същите изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (т. 2). Определение № 198/26.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. на Окръжен съд - Перник не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. С него е уважена частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото пред сезирания първоинстанционен съд, т. е. не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението не е дадено разрешение по същество на друго производство, нито е прекратено развитието на такова, а е разрешен процесуалният въпрос относно местната подсъдност на спора, следователно не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Според разпоредбата на чл. 121 ГПК определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересованата страна, но тази разпоредба урежда въззивното обжалване на постановено определение по подсъдността. Съгласно разясненията, дадени в т. 9 "в" от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Прието е, че разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 121 и чл. 122 ГПК са идентични с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 ГПК (отм.), поради което постановките на т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено още, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Изложеното налага извода, че само определенията по подсъдността, които имат преграждащ характер, тъй като препятстват развитието на производството пред сезирания съд, подлежат на касационно обжалване. Определение № 198/26.02.2020 г. на Окръжен съд – Перник няма такъв характер, защото с него, след отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е върнал делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В същия смисъл е и определение № 490/16.07.2014 г. по ч.т.д. № 1994/2014 г. на II т.о. на ВКС. С оглед на това, правилно Окръжен съд – Перник е върнал като недопустима жалбата, подадена от С. А. Д. против определение № 198/26.02.2020 г. по в.ч.гр.д. № 117/2020 г. по описа на съда, тъй като същото не подлежи на обжалване. Приетото в атакуваното разпореждане е в съответствие с разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение