Определение № 59 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1610/2019 г.

Производството е по чл. 309 ГПК във вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК. С молба с вх. на ВКС № 1410/19.02.2021 г., подадена от „КЕМПЕС НБ“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молител в производството с правно основание чл. 307, ал. 2 във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по т.д. № 1610/2019 г. по описа на ВКС, е заявено искане за освобождаване на сумата от 78 764 лв., внесена по сметка на ВКС като обезпечение по смисъла на чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. От направената на 09.03.2021 г. справка в счетоводството на ВКС, обективирана в приложена по делото служебна бележка от същата дата, се установява, че сумата в посочения по-горе размер се намира по специалната сметката за обезпечения и гаранции на ВКС. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, взе предвид следното: С определение № 145 от 21.02.2019 г. по ч.т.д. № 432/2019 г. по описа на ВКС е спряно изпълнението на влязло в сила решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С решение № 158 от 15.11.2019 г., постановено по настоящото търговско дело, молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е уважена, като е отменено влязлото в сила решение № 60 от 31.01.2019 г. по в.т.д. № 1202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на Районен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора с влязло в сила като необжалваемо решение № 222 от 20.07.2020 г. по в.т.д. № 1420/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отменено решение № 273 от 19.03.2018 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на Районен съд – Стара Загора и е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от „Сити Бетон“ ЕООД против „КЕМПЕС НБ“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 78 764 лв., представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника по квитанции, издадени от ответника, с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание – неосъществени доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.10.2016 г. до окончателното й заплащане. Тези фактически данни по делото и процесуалното правило на чл. 282, ал. 5 ГПК, към което чл. 309, ал. 1 ГПК препраща и според което в разглежданата хипотеза на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК внесеното обезпечение се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено с окончателен акт, дават основание да се приеме, че в настоящия случай молбата следва да бъде уважена. Целта на внесеното обезпечение по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е да гарантира удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане, а съгласно общото процесуално правило на чл. 402, ал. 2 ГПК внесеното обезпечение се освобождава едва след отпадане на причината, заради която е допуснато. С оглед отмяната на влязлото в сила решение № 60 от 31.01.2019 г. по в.т.д. № 1202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, възстановената висящност на делото пред въззивния съд и постановеното при новото разглеждане на спора решение № 222 от 20.07.2020 г. по в.т.д. № 1420/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което заявената срещу настоящия молител осъдителна искова претенция е отхвърлена с окончателен съдебен акт, е налице хипотезата на чл. 282, ал. 5, предл. първо ГПК, с оглед на което основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение