Решение № 5417 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие (ДП) „Български спортен тотализатор“, подадена чрез пълномощника адвокат Г. Янакиева, срещу решение № 4677 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 317/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УТИ-23/06.02.2025 г. на кмета на Община Сандански. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че процесният обект няма как да е изграден въз основа на разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., защото е съществувал още през 1977 г., а същото разрешение за строеж е било за друга сграда - „тото пукт“, съгласно влязло в сила решение № 8847 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 5149/2025 г. на Върховният административен съд (ВАС). Счита, че времето за изграждане на обекта и статута му са останали неизяснени и са неприложими разпоредбите на чл. 195 ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и § 17, ал. 1 ПР ЗУТ, на основание които е издадена заповедта. Намира, че характеристиките на обекта и времето за използването му го характеризират като траен, а не временен строеж по смисъла на чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ, отм.), както и следва да бъде квалифициран като търпим строеж. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - кмет на Община Сандански, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. ВАС, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № УТИ-23/06.02.2025 г., на основание чл. 195 ал. 5, вр. чл. 196, ал. 3, § 17, ал. 1 ЗУТ и възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план (ПУП), е наредено премахване на временен строеж „тото пункт“ с идентификатор № 65334.300.822.1 по кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Сандански, изграден върху УПИ VІІ, кв. 32 по плана на града, (поземления имот с идентификатор (ПИ) 65334.300.822), частна собственост на К. С. В., като неподходящ по местонахождение и разположение, изграден по разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., издадено на основание чл. 120 ППЗТСУ, без траен градоустройствен статут, непредвиден в одобрения ПУП за имота със заповед № 6/06.02.2002 г. на кмета на общината, предвиждащ средноетжано застрояване. В хода на производството пред съда е установено от фактическа страна, че във връзка с жалба от собственика на ПИ 65334.300.822, в който се намира строежа - К. В., била извършена проверка на място от назначена от кмета комисия. Тя констатирала с представения протокол, формата, разположението и размерите на строежа, както и че същият не се ползва. Установила е, че строежът е неподходящ по местоположение и разположение, непредвиден в одобрения ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ) на имота и е без траен градоустройствен статут, поради което предложила на кмета да издаде заповед за премахването му. Разрешението за строеж № 52/04.05.1993 г. за изграждане на „Тото пункт“ на основание чл. 120 ППЗТСУ, на което се позовава касационният жалбоподател, било представено във връзка с провежданото административно производство именно от ДП „Български спортен тотализатор“. Производството приключило с издаването на процесната заповед. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която потвърждава верността на констатациите в заповедта, че тото-пунктът представлявал едноетажна масивна сграда в УПИ VII-822, кв. 32 по действащия ПРЗ, изменен със заповед № 6/06.02.2002 г. Към момента на огледа е бил премахнат. (Във връзка с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, потвърдено окончателно с определение № 4297 от 24.04.2025 г. по адм. дело № 4097/2025 г. на ВАС). Вещото лице е потвърдило също, че за сградата не е провеждана процедура за придобиване на траен градоустройствен статут, а в одобрения през 2017 г. ПУП, както и в предхождащия го план, тя не е предвидена. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Направил е преглед на приложимите норми и е достигнал до извода, че нареденият за премахване обект е изграден като временен строеж по чл. 120 ППЗТСУ, въз основа на разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., което на основание чл. § 50а ПЗР ЗТСУ, (обн. ДВ, бр. 124/1998 г., отм.) е загубило правното си действие към 19.01.2001 г. Приел е, че обектът не е получил траен градоустройствен статут и във връзка с § 17, ал. 1 ПР ЗУТ, и възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвиденото по ПРЗ жилищно строителство в имота, са налице предпоставките по чл. 195 ал. 5 и § 17 ал. 1 ЗУТ за премахването му. При тези мотиви съдът е отхвърли жалбата против заповед № УТИ-23/06.02.2025 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От материалите по преписката се установява, че за обекта „тото пункт“ с идентификатор № 65334.300.822.1, сам касаторът е представил разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., което легитимира обекта като временен строеж по чл. 120 ППЗТСУ. Той не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението за изграждането му още през 1977 г., които могат да го квалифицират като законен строеж, изграден на различно правно основание. Няма съмнение, че през годините обектът не е придобил траен градоустройствен статут и за поземления имот в който е бил разположен, е възникнала инвестиционна инициатива на собственика за реализиране на предвиденото по плана жилищно строителство. Представянето на едно и също разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г. както за обекта по настоящото производство, така и за друг тото-пункт в гр. Сандански, който е бил предмет на различно производство за премахване, приключило окончателно с решение № 8847 от 25.09.2025 г. по адм. дело № 5149/2025 г. на ВАС, представлява нарушение на принципа за добросъвестност по чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, поради което ДП „Български спортен тотализатор“ не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. След като вече е ангажирал доказателства за времето на изграждане на обекта - 1993 г. и статута му - обект по чл. 120 ППЗТСУ, чрез представянето на разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., опитът на касатора да обоснове предходен момент на изграждане и различен статут на обекта, се квалифицира като защитна теза, която не се подкрепа от представените от самия него доказателства. Ето защо с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и заключението на вещото лице, правилен се явява изводът на съда за материална законосъобразност на заповедта. Разпоредбата на което тя е основана - § 17, ал. 1 ПР ЗУТ, предвижда възможност за запазване на строежи с временен устройствен статут по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ, но само до реализиране на строежите предвидени с действащия ПУП, като след възникване на инвестиционна инициатива за такава реализация, те се премахват въз основа на заповед на кмета по чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. В случая са налице всички предпоставки за приложение на § 17, ал. 1 ПР ЗУТ. Процесният обект се квалифицира като временен строеж, съгласно представено от притежателя му разрешение за строеж № 52/04.05.1993 г., издадено на основание чл. 120 ППЗТСУ. Изграден е върху държавна земя, впоследствие със статут на частна собственост. Не е предвиден за запазване на действащия ПУП и е възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията по плана. Процесната заповед правилно е основана на чл. 195 и § 17, ал. 1 ПР ЗУТ. За приложението на тези норми е ирелевантен въпросът дали нареденият за премахване обект е търпим или не. Условията за търпимост на строежа са относими към незаконните строежи, подлежащи на премахване по реда на чл. 225а и на основанията по чл. 225 ЗУТ, каквото настоящото производство не е. Предвид изложеното, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,