Определение № 2600 от 04.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. С молба с вх. №14410/01.08.2025г. касаторът „Застрахователно акционерно дружество Д. Богг: Живот и Здраве“ АД е поискал във връзка с постановеното от ВКС определение по делото от 04.06.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, да бъде освободена предоставената гаранция в размер на сумата от 90 000лв. и да му бъде преведена по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че сумата по осъдителното решение е изцяло изплатена. Ответната страна по касационното производство – ищцата Надежда Ж. К., е получила препис от молбата чрез процесуалния си представител – адв. К. Г., като не изразява становище по искането. ВКС, ТК, състав на Първо търговско отделение като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с молбата, намира следното: С определение № 369/05.02.2025 г. по ч.т.д. №214/2025 г. на ВКС, 1т.о., по молба на ответника по иска и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 90 000лв., налична по сметката за обезпечения на ВКС и към настоящия момент съгласно удостовереното от счетоводител върху вносния документ, е спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 62/20.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 1454 /2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, в която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 14/12.02.2024г. по гр.д. № 321/2022 г. на Окръжен съд - Видин, по иска по чл. 432 КЗ ответникът е осъден да заплати като обезщетение за неимуществени вреди на Надежда Ж. К. сумата от 55 000 лв., представляваща разлика над сумата от 35 000 лв. до размера от 90 000 лв. С определение на ВКС № 1732/04.06.2025г. по к.т.д. № 687/2025г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 62/20.01.2025г., постановено по в.гр.д. № 1454 /2024г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав намира молбата за допустима и основателна. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения едногодишен срок по чл. 82 от ГПК. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 04.06.2025г., а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 01.08.2025г. Предназначението на паричната гаранция, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато и/или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, видно от представеното и неоспорено от противната страна платежно нареждане от 18.06.2025г. на ищцата Надежда Ж. е нареден превод на сумата от 132 455,28 лв., включваща дължимите главница и лихва. Ответницата по касационното производство не е заявила възражения относно получаване на сумата, нито претенции за обезщетение за вреди спрямо внесената като гаранция сума. С оглед изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение. Предвид горното внесената гаранция следва да се освободи и преведе на молителя по посочената от него банкова сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо т.о.