Определение № 124 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от П. Т. П. срещу определение № 667 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 680/09 г. на В. касационен съд І ГО, с което подадената от него частна жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба. Ответниците по касация не вземат становище. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с определение от 27.01.2005 г. по гр. д. № 2044/88 г. Софийски градски съд е отказал да възстанови изгубеното решение по делото, обявено в срочната книга на съда на 17.07.1992 г., поради липса на достатъчно данни за съдържанието му. Срещу определението на въззивния съд е подадена частна касационна жалба от П. П. С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е оставил жалбата без разглеждане като просрочена, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване. Определението е незаконосъобразно. За определението на въззивния съд касаторът е бил уведомен на 06.11.2005 г., видно от приложената обратна разписка на стр. 363 от въззивното дело. Жалбата е подадена на 13.01.2006 г. т. е. в рамките на преклузивния срок по чл. 214 ал. 1 ГПК /отм./, поради което е не е просрочена. Предходният състав на ВКС е приел че за определението на съда касаторът е бил уведомен на 05.01.2006 г., но това е датата на която пратката е получена в пощата в гр. Н.. И. на други дати върху разписката, извън тази от част от нея обозначена като „получател”, отнасяща се до връчването на книжата, не могат да бъдат свързани с момента на връчването и. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС