Определение № 4733 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3302/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С. срещу определение № 4521 от 19.05.2025 г., постановено по административно дело № 2336/2024 г. от Административен съд Бургас, с което са оставени без уважение (неправилно посочено в определението „не освобождава“) искането му за освобождаване от заплащане на дължимата в първоинстанционното производство и за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на С. да бъде освободен от заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 10лв., като е обсъждал хипотетични възможности на същия да заплати същата без да съобрази безспорно установените по делото факти, че същият в момента изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“, има проблеми със здравословното състояние, няма доходи от момента на започване на изтърпяване на наказанието, както и имущество, от което да се издържа, при което изводът му за неоснователност на искането за освобождаване от заплащане на дължимата в производството държавна такса е неправилен. Ето защо определението в тази му част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което С. бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за производството по първоинстанционното дело. В останалата част, с която е оставено без уважение искането на С. за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно в обжалваното определение е прието, че в случая са налице предпоставките по чл. 24, т.1 от Закона за правната помощ, тъй като предоставянето на правна помощ в конкретния случай не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на частния жалбодател. Това е така, тъй като жалбодателят е обжалвал конкретния отказ да му бъде предоставена обществена информация, като е изложил аргументите си за това, а отделно от това по силата на чл. 168, ал.1 АПК съдът е длъжен да разгледа обжалвания от него акт на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Направените искания за предоставяне на копия от представените по делото писмени доказателства, за лично участие в производството чрез видеоконферентна връзка са от компетентност на първоинстанционния съд, който следва да разгледа жалбата му по същество. Неоснователно е искането му за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, тъй като при отмяна на определения с характера на обжалваното от С. делото следва да се върне на съда, постановил същото за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение