Определение № 7 от 05.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2440/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Й. от [населено място] срещу определение № 11999 от 23.10.2020 г. по ч. т. д. № 2248/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратена предоставената на частната жалбоподателка правна помощ предвид направен от нея изричен отказ. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че страната, на която е предоставена правната помощ, не се е отказала изобщо от ползването на такава, а само „на този етап“ и от услугите на съдебно определения й адвокат М. А.. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да прекрати предоставената с определение № 572 от 20.02.2020 г. (грешно посочена 20 1 0 г.) по ч. т д. № 2248/2019 г. на М. М. Й. правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита по депозираната от нея частна жалба вх. № 14333/19.07.2019 г., въззивният съд е взел предвид изрично подадената молба вх. № 72021 от 31.07.2020 г., с която същата заявява, че се отказва от предоставената й правна помощ. Определението е правилно. Изцяло следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че при наличието на изричен отказ от страната от предоставената й правна помощ, същата следва да бъде прекратена. Неоснователно е поддържаното от частната жалбоподателка, че отказът й от правна помощ е само „на този етап“ и от съдебно определения й адвокат. Предоставянето на правна помощ е винаги за конкретно съдебно производство, а не по принцип. Осъществяващият правната помощ адвокат се определя по нормативно установен ред, а не по преценка и избор на страната. При направен отказ от правна помощ е без значение обстоятелството, дали основанията за предоставяне на правна помощ продължават да са налице. Този въпрос е релевантен само при заявено от страната искане за предоставяне на правна помощ. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение