Определение № 49 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7323/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. М. срещу определение № 723/06.10.2014 г., постановено по частно гр. дело № 5750/2014 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение № 14159/08.07.2014 г. по частно гр. дело № 8860/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е потвърдено разпореждане от 11.12.2013 г. по гр. дело № 7523/2013 г. на Софийския районен съд (СРС), с което са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 28.02.2013 г. по същото първоинстанционно гражданско дело и производството по него е прекратено. За да намери, че частната касационна жалба на жалбоподателя е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане с обжалваното определение, съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС се е позовал на разрешението, възприето в т. 8 от тълкувателно решение (ТР) № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което определенията на въззивния съд, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване пред ВКС. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излага оплакване за неправилност на обжалваното определение на ВКС, а в тази връзка – съображения за нередовно връчване на жалбоподателя на указанията на първоинстанционния съд по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С т. 8 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на процесуалния закон, а именно, – че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение са дадени подробни разяснения в тази връзка, цитирани и в обжалваното определение на на ВКС. Оставената без разглеждане с последното, частна касационна жалба на жалбоподателя е подадена именно срещу такова, неподлежащо на касационно обжалване въззивно определение на СГС, с което е потвърдено, постановено по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК разпореждане на СРС за обезсилване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист, издадени в рамките на заповедно производство, образувано по заявление на жалбоподателя. Твърденията и доводите в разглежданата частна жалба за нередовно връчване на жалбоподателя на указанията на първоинстанционния съд по чл. 415, ал. 1 от ГПК нямат никакво отношение към процесуалната недопустимост на частната му касационна жалба, която е оставена без разглеждане с обжалваното определение на ВКС, респ. – нямат никакво отношение към правилността на последното. По изложените съображения, като съобразено със задължителните указания, дадени с цитираното тълкувателно решение, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение