Определение № 7925 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2492/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане подадено от адв. А. Джонев, в качеството му на процесуален представител на М. С. Д., за изменение на определение № 3634 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2492/2026 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, като се иска да бъде намалено или отменено юрисконсултското възнагарждение. Ответната страна по делото – Кметът на община Пловдив, не изразява становище по отправеното искане за изменение на решението в частта за разноските. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следващите съображения. С определение № 3634 от 31.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2492/2026 г., Върховния административен съд е оставил в сила определение № 578 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2722/2025 г. на Административен съд - Пловдив и е осъдил М. С. Д. да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 102.26 евро юрисконсултско възнаграждение. Съгласно правната уредба, регламентираща разноските в административното производство, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК. В настоящия случай се установява, че М. Д., респ. процесуалният му представител не е направил своевременно възражението за прекомерност на разноските на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Предявяване на такова възражение е допустимо до приключване на устните състезания в съответната инстанция, а при закрити производства, до постановяване на съдебния акт. Следователно след като не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, то извън правомощията на решаващия съдебен състав, по собствена инициатива да предприеме действия по намаляване размера на претенцията в тази ѝ част. Както вече е отбелязвал в практиката си Върховен административен съд, в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. е посочено, че с приемане на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерността на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. За да се приеме, че съдът е сезиран с възражение за прекомерността на адвокатско възнаграждение, следва то да е направено до приключване на устните състезания, а при закрити производства до постановяване на съдебния акт. В случая, действия в тази насока са предприети от жалбоподателя едва с молбата по чл. 176а от АПК, т.е. след постановяване на съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска. В допълнение следва да се посочи, че със съдебният акт са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. В случая е присъден минималния размер. Предвид горното и на основание чл. 176а във връзка с чл. 78, ал.5 от ГПК, Върховен административен съд, четвърто отделение