Определение № 398 от 17.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 588/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Елит Петрол” АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Л. И. И., срещу определение от 15.01.2019г., постановено по в.т.д. № 190/2018г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставено без уважение искането му да бъде конституиран като трето лице – помагач по делото на страната на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД /в несъстоятелност/. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за преклудиране на възможността за встъпване на синдика на „Елит Петрол” АД /н./ като помагач на страна на ответника, като твърди, че е било обективно невъзможно за него да встъпи по делото пред първата инстанция поради постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството и назначаването на постоянен синдик след приключване на първоинстанционното производство. Поддържа, че синдикът е самостоятелен субект в производството по несъстоятелност на длъжника и има качеството на процесуален субституент, който от свое има защитава материалните права на кредиторите в несъстоятелността на „Елит Петрол” АД. Излага и съображения за обосноваване на интереса си от встъпване в производството като помагач на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД. Моли обжалваното определение да бъде отменено и направеното искане за встъпване като подпомагаща страна да бъде уважено. Ответникът „Корпоративна търговска банка” АД /в несъстоятелност/, представляван от адв. С. К., оспорва частната жалба. Поддържа, че искането е направено от „Елит Петрол” АД /н./, представлявано от синдика, а не от последния като орган на несъстоятелността и процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, поради което счита, че промяната в представителството е без правно значение за упражняването на процесуалните права на дружеството и спазването на преклузивните срокове. Сочи, че синдикът може да участва в съдебни производства, различни от производството по несъстоятелност, като самостоятелна страна и съответно може да предявява искове само в изрично предвидените от закона случаи, тъй като действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, какъвто не е настоящият случай. Счита за неотносим въпроса за наличието на интерес от встъпване поради настъпилата процесуална преклузия по отношение на направеното искане по чл.218 ГПК. Ответникът „Елит Петрол – Ловеч” АД не изразява становище по частната жалба. Ответникът „Нафтекс Петрол” АД /н./ не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззвният съд е оставил без уважение искането на Л. И. като синдик на „Елит Петрол” АД /н./ за конституирането му като трето лице-помагач на страната на ответника „Нафтекс Петрол” ЕООД /н./, като е изложил мотиви, че съгласно чл.694, ал.4 ТЗ вр. чл.218 ГПК трето лице може да встъпи по делото до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, и поради това е счел искането за несвоевременно направено. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.218 ГПК встъпването на подпомагаща страна е допустимо само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В настоящия случай искането за встъпване на трето лице-помагач е направено от „Елит Петрол” АД /н./, представлявано от синдика, във въззивното производство, т.е. след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което въззивният съд правилно го е счел за неоснователно. Изложените в частната жалба твърдения за обективна невъзможност искането да бъде направено в срока по чл.218 ГПК са неотносими, тъй като не биха могли да обосноват различен извод. В посочената разпоредба е ясно изразена волята на законодателя, че встъпването като подпомагаща страна е допустимо само пред първата, но не и пред въззивната инстанция. За пълнота следва да се посочи, че в случая отказът да бъде допуснато встъпване на трето лице по реда на чл.218 ГПК не е пречка иск от или срещу третото лице да бъде предявен в отделен процес. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение