Определение № 6054 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а АПК. С искане вх.№4149 от 11.02.2026 г. подадено от К. Д. Д., чрез адв. Белчев, в качеството му на ответник в производството по адм.д.№9713/2025 г. пред ВАС е поискал изменение на постановеното съдебно решение № 1102/02.02.2026 г., в частта за разноските. В искането се твърди, че неправилно от съдебния състав е прието, че не се дължи присъждане на разноски за касационната инстанция и тези сторени пред АС гр. Бургас. Излага аргументи, че с оглед изхода на делото и приложените доказателства относно плащането на адвокатско възнаграждение и дължимите държавни такси не е налице основание да не му се присъдят разноски. Според процесуалния представител на искателя адвокатската помощ се осъществява под формата на правни консултации, обсъждане и изготвяне на процесуална стратегия и документи ,както и съдействие при подготовката на подадените по делото становище и възражения, което по своя характер предполага задължително лично подписване на всички процесуални документи от адвоката. Налице са доказателства, че между страните има подписан договор за правна помощ и съдействие, по който страната е извършила плащане. Разноските са направени и подлежат на репариране в полза на страната, дори не на адвоката, който го представлява. Съдът е излязъл извън предмета на направеното от ответните страни възражение за прекомерност на договореното възнаграждение. Подменен е предметът на това възражение. Въз основа на него може да бъде намален размерът на дължимите разноски, но не може да се откаже да бъдат присъдени. По тези съображения се иска решение № 1102/02.02.2026 г. да бъде изменено в частта за разноските, като същите бъдат присъдени в полза на К. Д. в пълният им размер или в условията на евентуалност в редуциран размер по преценка на съда. Ответникът по така направеното искане – Общински съвет гр.Бургас, чрез своя представител намира заявеното искане за процесуално недопустимо и неоснователно, тъй като решението на ВАС е влязло в сила и е окончателно. Не са налице неточности при произнасянето на ВАС, в частта за разноските и съдебният състав не е пропуснал да се произнесе по направеното при разглеждането на делото искане за присъждане на разноски. Чрез подадената молба от К. Д. Д. се цели недопустимо преразглеждане на вече формираната и изразена воля на съда по същество на спора относно присъдените разноски. В случаите когато съдът е обсъдил искането и го е отхвърлил с мотиви, както е в настоящият случай не съществува правно основание за изменение на решението в частта за разноските. На последно място съдът е направил преценка относно липсата на фактическа и правна сложност на делото както и относно отсъствието на реално осъществено процесуално представителство, като е отчел, че процесуалните действия са извършени лично от страната. Във връзка с горното се поддържа, че липсват материално правните и процесуално правните предпоставки за приложение на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК, поради което молбата се явява недопустима. Моли, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за положения в настоящото производство труд. Ответникът по така заявеното искане Община Бургас, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява следното становище: Решението, чието допълване се иска съдържа произнасяне относно претендираните разноски. То е влязло в сила и не подлежи на изменение. Нормата на чл.248 ГПК не предвижда възможност, когато в съдебния акт вече е обсъдено присъждането на разноски, той да бъде ревизиран. След като ВАС не е пропуснал да се произнесе относно дължимите разноски, не е сбъркал, не е изложил невярна, непълна или неточна информация по фактите и след изрично обсъждане е направел този си извод, тогава са без правно значение всички аргументи изложени в молбата, тъй като тя е изначално недопустима по своя правен характер. Моли, искането да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в минимален размер за положения труд. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като разгледа направеното искане и съобрази изложените аргументи в писмените отговори на ответните страните по него, приема следното: С искането за изменение на решението, в частта за разноските се иска от съда да ревизира становището си, като преразгледа материалноправния спор за разноските. Разпоредбата на чл.176а, ал.1 АПК /както и тази на чл.248 ГПК/, на която се позовават процесуалните представители на Община Бургас и Общински съвет гр.Бургас предвижда, че съдът по искане на страните може да допълни или да измени решението, в частта за разноските. Не са предвидени условия, които да ограничават това право. Ето защо е неоснователно твърдението поддържано в отговорите по искането, че е недопустимо, тъй като решението на ВАС е окончателно и е влязло в сила. Производството по чл.176а АПК, както и по приложимия преди 05.08.2025 г. ред по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, то е акцесорно и е свързано с това по основния правен спор. Това производство е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, когато те не са присъдени или когато са неправилно определени, да се извърши корекция само в тази част на съдебния акт, без да се обжалва той по същество. В конкретния случай се твърди, че неправилно не е уважена претенцията за разноски на К. Д. Д. и това твърдение подлежи на проверка в настоящото производство. Ето защо направеното искане е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което се дължи разглеждането му. Производството пред ВАС е било образувано по касационна жалба подадена от Община Бургас и общински съвет гр.Бургас срещу решение №6295/11.07.2025 г. постановено по адм.д.№435 по описа на Административен съд гр.Бургас за 2025 г. С атакуваното решение съдът по жалба на К. Д. Д. и П. Т. З. е отменил конкретно изброени текстове от раздел IV на Приложение №6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. Касационният съдебен състав е приел обжалваното решение за правилно постановено и с решение №1102 от 02.02.2026 г. го е оставил в сила. С оглед изхода на спора в полза на П. Т. З. са присъдени разноски в размер на 1022.58 евро, а претендираните от К. Д. Д. разноски в размер на 4040 лв., съгласно приложен списък по чл.80 ГПК не са присъдени. Липсата на присъдени разноски в полза на К. Д. Д. не се дължи на пропуск, опущение или липса на формирана воля на съда в тази част. Напротив, в мотивите на решението, съдът е посочил, че разноски за касационната инстанция не се дължат, тъй като процесуалните действия не са осъществени от адвокат, така както се изисква, а от К. Д. лично. Адвокатското възнаграждение се плаща за конкретно извършена работа, а в производството адвокат, като представител на лицето не се е явявал. Няма пречка К. Д. да се защитава сам в хода на съдебния процес и да осъществява самостоятелно необходимите процесуални действия, но тогава не му се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства, че договорената работа е свършена. Вярно е твърдението на адв. Белчев,че адвокатската помощ може да бъде осъществявана, чрез консултации, обсъждане и подготвяне на документи, но тези обстоятелства следва да може да бъдат установени. Подписите под изготвените документи и явяването в открити съдебни заседания са един от начините това да бъде направено. Присъждането на разноски не може да почива на предположения, че договорената адвокатска помощ е предоставена. Този извод не се променя и от приложеното по делото пълномощно за процесуално представителство, тъй като такова не е осъществено. По отношение на направеното искане за възстановяване на сумите за такси заплатени пред първата инстанция е посочено, че те не са претендирани своевременно, не са присъдени, но в тази част решението не е обжалвано от К. Д. Д., поради което не може да бъде ревизирано. Съгласно чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С решението, чието изменение се иска в частта за разноските, това задължение на съда е изпълнено. По претенцията на разноски, съдът се е произнесъл, с оглед представените доказателства. Във връзка с горното, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските. По отношение на направеното искане за присъждане на разноски в настоящото производството в полза на Община Бургас и Общински съвет гр.Бургас, съдът намира следното: Определението за допълване и изменение на решението в частта за разноските няма самостоятелен характер, то е продължение на делото, но само относно дължимостта на разноските и определянето на техния размер. Определенията на съда, постановени в производство по чл.176а от АПК, не са актове, с които се разрешава спора по същество. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като то има за предмет претенцията за изменение на съдебния акт относно разноските. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива. С други думи е недопустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". По тези съображения искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал.3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение