Определение № 317 от 27.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3242/24.02.2020 г. на И. Г. К. и Г. П. Г., подадена чрез адвокат В. В., против определение от 30.01.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 3784/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C – 745/2019 Eurobank Bulgaria. В частната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че въпросите, предмет на делото на Съда на Европейския съюз, имат отношение единствено към част от предявените искове по настоящото производство – посочени като „искове по т. 2 и т. 3 от петитума на исковата молба“, като същевременно същите са неотносими към останалите искове – посочени като искове по т. 1, т. 4 и т. 3 от исковата молба. Предвид изложеното, жалбоподателите считат, че апелативният съд неправилно е спрял производството по делото, като същият е следвало да раздели производствата по обективно съединените искове и да спре производствата по тези от тях, за правилното разрешаване на които е от значение решението на Съда на Европейския съюз по дело C – 745/2019, а по останалите – да продължи разглеждането на делото. Допълнително излагат съображения за липса на предвидените в чл. 631, ал. 1 ГПК предпоставки за спиране на настоящото производство, като считат, че съгласно цитираната разпоредба на спиране по този ред подлежи единствено делото, в хода на което съдът отправя преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз, а не производствата по всички висящи дела в Република България. Ответникът по жалбата – „Юробанк България“ АД, в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. М., изразява становище за недопустимост на частната жалба, евентуално за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните. Производството пред Софийския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни по делото - И. Г. К. и Г. П. Г. /ищци в първоинстанционното производство/ и „Юробанк България“ АД /ответник в първоинстанционното производство/ срещу решение № 1953/18.03.2019 г. постановено по гр. д. № 7538/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение съдът се е произнесъл по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД. С предявените искове се претендира връщане на част от сумите, заплатени от ищците по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL26029/03.09.2007 г. Като е съобразил, че част от фактическите твърдения на ищците касаят вероятна нищожност на клаузите по сключения договор за кредит поради евентуална тяхна неравноправност, апелативният съд е счел, че за правилното разрешаване на повдигнатия пред него спор е от значение възприетото правно разрешение в решение № 92/09.09.2019 г. по гр. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК. Същевременно на състава на Софийския апелативен съд е станало служебно известно наличието на образувано пред Съда на Европейския съюз дело C – 745/2019 по въпроси за съответствието на даденото разрешение с решение № 92/09.09.2019 г. по гр. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, и принципите, установени от Съда на Европейския съюз относно необвързващия характер на неравноправните клаузи в договор с потребители, установени с правилото на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Делото пред Съда на Европейския съюз е образувано по повод отправено от състав на Софийски районен съд преюдициално запитване за тълкуване правилото на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори по въпроси, които апелативният съд е счел, че са от обуславящо значение за правилното тълкуване и прилагане на общностното право, респ. са от значение за правилното решаване на висящото пред него дело. По изложените съображения, съдът е приел, че са налице предвидените в чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК предпоставки за спиране на делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело C – 745/2019. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до Съда на Европейския съюз в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото, а след произнасянето на Съда на Европейския съюз то се възобновява. Съгласно чл. 633 ГПК решението на Съда на Европейския съюз по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България. Съгласно практиката на ВКС / напр. определение № 138 по ч. гр. д. № 631/2019 г. на ВКС, IV г.о./, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава – членка и пред друг съд на държава – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. първо ГПК, тъй като решението на Съда на Европейския съюз ще е задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата – членка. След като Съдът на Европейския съюз веднъж е ангажиран с произнасяне по релевантните въпроси и за двете дела, то за втория съд не възниква задължение за отправяне на преюдициално запитване по същите въпроси, като същият следва да спре производството пред себе си до произнасяне на Съда по Европейския съюз по съответното дело. Доколкото въпросите, предмет на преюдициалното запитване по дело C – 745/2019, имат обуславящо значение за изхода на спора пред Софийски апелативен съд, което не се оспорва от жалбоподателите по част от съединените искове, правилен е изводът на съда, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. За неоснователни следва да се счетат и наведените от жалбоподателите доводи за наличие на предпоставки за разделяне на производствата по предявените в условията на обективно и субективно съединяване искове, предвид констатирано обуславящо значение на въпросите, предмет на образуваното пред Съда на Европейския съюз дело C – 745/2019, по част от предявените искове. Преценката на съда за разделяне /чл. 210, ал. 2 ГПК/ и съединяване /чл. 213 ГПК/ на дела не може да бъде проверявана от по-горен съд, респ. преценката за липса на предпоставки за разделяне на делата също не може да се проверява от по-горен съд по пътя на обжалването. Допълнително следва да се отбележи, че подобно разделяне на производствата е допустимо да се извършва единствено пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. За настоящото производство разноски на жалбоподателите не се дължат, а насрещната страна не е представила доказателства за извършени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.