Определение № 1839 от 22.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1536/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Производството e образувано по частна жалба на адв. И. М., процесуален представител на Г. Н. З. против определение №1915/25.07.2023г., постановено по т.д.№3202/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено решението, постановено по същото дело, в частта му за разноските. Ответникът „Банка ДСК“ АД не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Настоящият състав, като взе предвид, че с решение по т.д.№1537/2023г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е отменено частично в обжалваната му част решение №594/04.05.2023г. по в.гр.д.№3202/2022г. на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав, като е постановено друго решение по съществото на спора, с което е преразгледан размерът на разноските, дължими за цялото производство, намира, че подадената частна жалба понастоящем е без предмет. Поради това същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Разноски за настоящото производство не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.