Определение № 112 от 23.02.2026 г. на ВКС по н. д. № 145/2026 г.

Производството е по чл. 351 ал.6 от НПК. Образувано е по частна жалба на частния тъжител В. Б. И. срещу разпореждане от 03.02.2026г., с което съдия при ОС - Варна е върнал жалбата му срещу въззивното решение по ВНЧД№ 1012/2026г. по описа на съда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото намери за установено от фактическа и правна страна следното: Атакуваното с върнатата жалба решение е било постановено в наказателно производство от частен характер, водено по повдигнато от частния тъжител обвинение за престъпление по чл.216 ал.4 от НК. Първата инстанция - РС – Варна е оправдала подсъдимия И. Н. М. изцяло. С атакуваното решение на ОС – Варна присъдата била потвърдена. При тези факти правилно в обжалваното разпореждане е прието, че частната жалба не подлежи на разглеждане по касационен ред, тъй като потвърдителното решение на окръжния съд, като въззивна инстанция, описано по горе, не попада в никоя от хипотезите по чл.346 от НПК. Водим от горното и на основание чл.351 ал.6, вр с ал.5 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение