Определение № 688 от 21.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2049/2017 г.

Производството е образувано по съвместна частна жалба, подадена от В. Д. С. и М. К. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 155 от 22.03.2017 г. по ч.т.д.№ 1613/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с което съдът по реда на чл.274 ал.3 ГПК е разгледал по същество частната им касационна жалба против определение № 35/13.01.2016 г. по ч.т.д.№ 844/2015 год. на Варненския апелативен съд, като е обезсилил въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК, поради тяхната недопустимост, и е прекратил производството относно искането за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските. По подробно изложени съображения /за допустимост на настоящата частна жалба и неправилност на касационното и въззивното определения/, в частната жалба се моли определението на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение по ч.т.д.№ 1613/2016 г. да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предходната частна касационна жалба да бъде уважена. Настоящият съдебен състав на ВКС, ТК второ отделение намира следното: Частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В съответствие с приложимите процесуални норми, съставът на ВКС, ТК, ІІ ТО е указал, че постановеното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 155/22.03.2017 г. е окончателно, защото с него се изчерпва предвиденият в ГПК триинстанционен съдебен контрол на актовете на съдилищата. На обжалване с частна жалба пред друг състав на същия съд подлежат само тези определения на ВКС, които са посочени в чл.274 ал.2 изр. последно ГПК, а определението по ч.т.д.№ 1613/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО не попада сред тях. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение