Решение № 627 от 25.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103660/2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 2300/13.05.2024 г. по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 3079/12.06.2023 г. по в.гр.д. № 691/2023 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 12.10.2022 г., допълнено с решение от 28.11.2022 г. по гр.д. № 67393/2021 г. на Районен съд София, са уважени предявените от Д. Г. Д. против касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и съответно за отмяна на заповед № СВ-ORD- 96/12.10.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „отчетник измерване на уреди“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 6 422, 61 лв. за периода от 16.10.2021 г. до 16.04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност и необоснованост на изводите на съда, че работодателят не е провел успешно доказване, че описаните в заповедта нарушения са извършени от ищеца. Твърди, че съдът неправилно и превратно е тълкувал показанията на свидетелите Кузманов и Чаушев и не е съобразил обстоятелството, че в дадените по реда на чл.193 КТ обяснения, както и в самата исковата молба, ищецът не е оспорил факта, че констатираните нарушения при отчитане на показанията на клиенти, са допуснати от неговия мобилен терминал. Според касатора, неправилно въззивният съд е приел, че с оглед доказателствената стойност на представените от работодателя писмени доказателства - справки и отчети и липсата на други доказателства и по-конкретно на експертиза, установяваща достоверността на съдържащите се в тези документи данни, работодателят не е доказал факта на извършване от ищеца на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Касаторът, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се представлява Ответната страна по жалбата – Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв. Петрова-Сачева е депозирала отговор, в който е изложено становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, т.е. на сочените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ответника оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване заявава становище, че действително в т.3 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е приело, че съдът може да допусне служебно събиране на доказателства, в т.ч. и е експертиза в случаите, в които трябва да бъде приложена императивна материалноправна норма. Същевременно се приема, че и в случаите на събиране на доказателствени средства по почин на съда, последният държи сметка за забраната, формулирана в чл.266, ал.1 ГПК, както и за принципите на равенство, състезателност и диспозитивност в процеса, поради което поддържа, че като не е допуснал служебно изслушването на експертиза, която да провери достоверността на записите от системата за отчитане на устройствата за измерване, действаща при дружеството- работодателя, въззивният съд не е действал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС, посочена от касатора. Претендират се сторените от насрещната страна по жалбата разноски за настоящата инстанция. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да допусне служебно експертиза за установяване на даден факт, ако въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение или за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, в резултат на които релевантни за спора факти са останали недоказани, за да се провери дали въззивният съд е действал в противоречие със задължителната и казуална практика на ВКС - т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55 от 7.05.2019 г. по гр.д. № 1523/2018 г. на I г.о. и решение № 10 от 9.02.2022 г. по гр.д. № 1921/2021 г. на III г.о. По повдигнатия въпрос е налице задължителна практика, обективирана в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, вкл. и тази, посочена от касатора. Неприложимостта на преклузията за доказателствени искания пред въззивната инстанция отпада в случаите на превес на служебното начало над принципите на диспозитивност и състезателност във въззивното производство. Тези случаи са ясно очертани с постановките на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и се прилагат последователно в съдебната практика на ВКС. При тях въззивният съд разполага с правомощия да пристъпи служебно към събиране на доказателствени средства, които могат да бъдат събирани по инициатива на съда – заключения на вещи лица, оглед освидетелстване. По аргумент за по- силното основание, в тези хипотези и страната има право да отправи доказателствени искания за събирането им пред въззивната инстанция. На първо място това са случаите, в които принципът на законност задължава въззивния съд да приложи служебно императивна материалноправна норма, установена в обществен интерес, дори нарушаването й да не е изтъкнато като основание за въззивно обжалване – т.1 от посоченото тълкувателно решение. Именно затова и в т.3 от тълкувателния акт се прие, че ако за правилното прилагане на императивното правило е необходимо да бъдат събрани доказателствени средства, въззивната инстанция има правомощия служебно да събере тези от тях, които се събират по почин на съда. Съгласно т.2 от тълкувателния акт въззивният съд има същото задължение и когато намери, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните да били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване правнорелевантни факти – той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон от императивен порядък, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства. На следващо място, ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд не се прилагат и в хипотезите, при които той е задължен от закона служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса в защита на публичния интерес – т.1 от тълкувателното решение. Останалите хипотези, при които въззивният съд е длъжен да допусне служебно събиране на доказателствени средства, които съдът поначало има право да събере по свой почин без отправено искане от страна /експертиза, оглед, освидетелстване/, са посочени също в т.3 от тълкувателния акт и това са случаите когато във въззивната жалба или отговора се съдържа оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост на първоинстанционното решение, т.е. при оплаквания относно фактическите констатации на първата инстанция. Гореизложеното налага положителен отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Този отговор е съобразен с двете основополагащи положения относно въззивното производство – от една страна, ограниченията в обхвата на дължимата от въззивния съд проверка на правилността на първоинстанционното решение /чл.269, предл.2 ГПК/, а от друго- необходимостта от осигуряване правилното прилагане на императивния материален закон. Ето защо, достатъчно е въззивната жалба или отговорът на въззиваемия да съдържат оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения относно доказването на факт от значение за делото, респективно за необоснованост на фактическите констатации на първата инстанция относно такъв факт, за да прецени въззивният съд необходимостта от служебно назначаване на експертиза за установяване на правнорелевантен факт. По този начин се осигурява едновременно спазването на служебното начало за събиране на изрично посочените в процесуалния закон доказателствени средства по почин на съда – чл.195, ал.1 и чл.204, ал.1 ГПК и ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд, уредени в чл. 269, предл.2 ГПК. Практиката на ВКС последователно прилага тълкувателната постановка, като при допускане до касационен контрол по въпроса за задълженията на въззивния съд да назначи експертиза за изясняване на факт от предмета на спора, приема, че е достатъчно страната да се е позовала на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доказването на определен правнорелевантен факт, или да е изтъкнала оплаквания за приет за недоказан факт, за установяването на който са необходими специални знания, за да се породят служебните му задължения за допускане на това доказателствено средство. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, регламентиращи дейността на въззивната инстанция, като въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителните разяснения, дадени в т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай за установяване на описаните в заповедта нарушения, ответникът ангажирал множество писмени доказателства – протокол за извършени проверки на Д. Д. за м.07 и м.08 2021 г.; справка за работно време по терминал за Д. Д. за периода от 3.02.2021 г. до 21.06.2021 г.; справка за отчетите с изключен GPS Агент на 2.02.2021 г.; доклад от Емил Бенев до Огнян Кузманов за констатирани нарушения от Д. Д. при извършена проверка на качеството на отчитане та СТИ в ОЦ Ловеч-Враца в периода от 1.07.2021 г. до 20.08.2021 г.; доклад от Огнян Кузманов до ръководителя Направление „Отчитане на данни“ - Венцислав Г., в който са описани констатираните при извършена проверка на качеството на отчитане в ОЦ Ловеч, нарушения от страна на ищеца Д. Д. при работата с мобилното му устройство, с потр.№ 5422 и начина на отчитане на показанията на конкретно посочени СТИ; доклад от Венцислав Г. до Илиян Мутафчиев - директор на Дирекция „Мерене и управление на данни“ за констатирани нарушения на трудовата дисциплина, както и доклад, изготвен от Илиян Мутафчиев до изпълнителния директор на ответното дружество за констатираните нарушения, който е връчен на ищеца с искането по чл.193 КТ за даване на обяснения, ведно с приложенията към него – доклад, протокол за извършени проверки и справки. Видно от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.193 КТ, последният заявява, че в самия процес на отчитане на показанията на СТИ не може да изключи GPS агента на мобилното си устройство защото не знае „как се случва това“, а ако има такова изключване, то не е по негова вина; за посочените други грешки по отчитането, за които заявява че има вина, е заявил, че се дължат на недоглеждане, а за GPS координатите, снети от гр.София не може да обясни как е станало това, може би е имало проблем в сателитната доставка, тъй като не може да е в София и да отчита СТИ на друго място; относно отчета на 17 бр. електромери, находящи се в с.Български извор, а са отчетени от гр.Тетевен, заявява че „това също е невъзможно“ и сигурно се дължи на мобилния терминал, с който извършва работната си дейност. Пред първата инстанция са разпитани и свидетелите Огнян Кузманов, изготвил един от докладите за констатирани нарушения и свидетеля Ахмед Чаушев – ръководител ОЦ Ловеч-Враца, които установяват как са извършвани проверките, както и че отчитането на работата на мобилните терминални устройства, на GPS координатите и изготвянето на отчетите е напълно автоматизирано и се осъществява в централата на дружеството от служител „Анализ на отчетите“ от системата „Май авис“, като всяко едно действие на отчетника с терминалното устройство минава през тази система и оставя следи, които не могат да бъдат манипулирани. По отношение на ангажираните писмени доказателства правилно въззивният съд е приел, че доколкото те представляват частни свидетелстващи документи, които удостоверяват изгодни за последния обстоятелства, не доказват нито фактите, нито датата и мястото на съставянето им и не се ползват с материална доказателствена сила. Неправилно обаче е приел, че и от свидетелските показания, които е кредитирал и които категорично установяват факта, че отчитането на работата на мобилните терминални устройства, на GPS координатите и изготвянето на отчетите е напълно автоматизирано и се осъществява в централата на дружеството от системата „Май авис“, не може да се направи извод, че представените от ответника справки и отчети към тях се отнасят за процесния период и съответно, че имат отношение към конкретните нарушения на трудовата дисциплина, тъй като съдът не разполага с необходимите технически познания, а от страна на ответника не са ангажирани други доказателствени средства - напр. техническа експертиза, която да даде заключение за достоверността на съдържащите се в представените справки и отчети данни и дали същите се отнасят за процесния период и съответно имат отношение към конкретните нарушения, вменени на ищеца с процесната заповед. Въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че във въззивната жалба на ответника, се съдържат изрични оплаквания за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения относно доказването на факти от значение за делото и за необоснованост на първоинстанционното решение, с което е прието, че въпреки ангажираните от ответника писмени и гласни доказателствени средства, не може да се приеме, че описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения са извършени от ищеца, доколкото по делото не е ангажирана експертиза, която да провери достоверността на съдържащите се в изготвените справки и отчети данни, генерирани от автоматизираната система „Май авис“. При така изложените оплаквания в жалбата, въззивният съд е следвало служебно да допусне експертиза за установяване достоверността на записите в автоматизираната система, чрез която са установени нарушенията на трудовата дисциплина, описани в заповедта за уволнение, доколкото за изясняването на този въпрос са необходими специални знания. С оглед изложеното, налице е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК за изпълнение на задълженията му съобразно задължителните указания дадени с т.3 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като допусне изслушването на комплексна експертиза, на разноски на ответника, с вещи лица – електроинженер и софтуерен специалист, която да даде отговор как функционира използваната от ответното дружество система за отчитане „Май авис“, каква е нейната степен на сигурност и достоверност на извличаните от нея данни и отчети и по какъв начин тези данни и отчети се идентифицират с конкретни/персонални мобилни ръчни терминални устройства, използвани от служителите, заемащи длъжност „отчетник измерване на уреди“ в ответното дружество, как функционира самото мобилно терминално устройство и възможно ли е без човешка намеса изключването на GPS агента на терминалното устройство. На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,