Определение № 299 от 19.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1728/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Е. М. в качеството й на пълномощник на „И. Мениджмънт К..” - търговско дружество, регистрирано съгласно Закона за международните търговски дружества от 2000 г. на Б., за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение № 171 от 02.10.2017 г. в частта за разноските с допълнително присъждане на още 10 000 евро - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, и на адвокатско възнаграждение в размер на 12 500 евро, заплатено в производство за запазване на обезпечение по чл.390 ГПК. В молбата се поддържа, че извършеното с решението намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в производството по чл.47 и сл. ЗМТА на основание чл.78, ал.5 ГПК е неправилно, тъй като заплатеното възнаграждение от 40 000 евро съответства напълно на действителната фактическа и правна сложност на делото и е съобразено с обема на осъществената от пълномощника - адвокат процесуална защита. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство се излагат доводи за неприложимост на указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.12.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с които е обоснован отказа за присъждане на възнаграждението; за липса на процесуален ред за реализиране на вземането за направените в обезпечителното производство разноски извън производството по чл.47 и сл. ЗМТА; за отсъствие на противопоставено от насрещната страна възражение за недължимост на разноските на основанието, на което е отречена възможността за присъждането им. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от Г. В. Х. - чрез адв. Е. Е., който изразява становище, че молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. С постановено по настоящото дело от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, решение № 171 от 02.10.2017 г. са отхвърлени предявените от Г. В. Х. искове по чл.47, ал.1, т.2, т.5, пр.2 и т.6, пр.2 ЗМТА и чл.47, т.3 /отм./ ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 07.07.2016 г. по м. а. д. № 25/2015 г. на Арбитражен съд при Б. и е осъден Г. Х. да заплати на ответника по исковете „И. Мениджмънт К..” - търговско дружество, регистрирано на Б., разноски по делото в размер на 30 000 евро. При произнасяне по отговорността за разноски съдебният състав е констатирал, че по делото са представени доказателства за реално извършени от ответника на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството по чл.47 ЗМТА в размер на 40 000 евро. Като е взел предвид своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението и е преценил фактическата и правна сложност на делото, съдебният състав е приел, че възражението е основателно, поради което и на основание чл.78, ал.5 ГПК е намалил възнаграждението до 30 000 евро и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в редуцирания размер от 30 000 евро. Претенцията на ответника за осъждане на ищеца за разноски в размер на сумата 12 500 евро, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за защита в развилото се пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд производство за запазване на дадено от ищеца обезпечение, е счетена за неоснователна и не е уважено искането за присъждане на тези разноски. Неоснователността на претенцията е аргументирана с указанията в т.11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с констатацията, че до приключване на съответното производство във връзка с обезпечението дружеството - молител не е представило доказателства за реално извършване на разноските. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Целта на производството по чл.248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски. Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл.78 ГПК разноски, доказани със съответните документи. Молбата за изменение на постановеното по настоящото дело решение не съдържа твърдения и доводи за допуснати от съда грешки при изчисляване на разноските, присъдени в полза на „И. Мениджмънт К..” като последица от отхвърлянето на предявените искове по чл.47 ЗМТА. Необходимостта от изменение на решението в частта за разноските е аргументирана с доводи, насочени срещу изводите на съда за прекомерност на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение за производството по чл.47 и сл. ЗМТА и за несвоевременно представяне на доказателствата за извършени разноски за запазване на обезпечението пред съответните инстанции, пред които се е развило обезпечителното производство. Намаляването на адвокатското възнаграждение като прекомерно в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК е обусловено от преценка на съда за съотношението между фактическата и правна сложност на делото и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Тази преценка не подлежи на коригиране по реда на чл.248 ГПК от съда, който я е извършил. Поради това няма основание за изменение на решението в частта, с която по повод направено от насрещната страна възражение е намалено претендираното от дружеството - молител адвокатско възнаграждение от 40 000 евро на 30 000 евро. Отделен е въпросът, че данните по делото и доводите в молбата не разколебават извода за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на уговореното и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, за да се налага промяна на определения в решението размер на възнаграждението. Не съставлява грешка на съда, релевантна за прилагането на чл.248 ГПК, и преценката в мотивите към решението, че претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за развилото се с участие на страните по делото обезпечително производство е недоказана. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло становището на състава на ВКС, постановил решението, че за да бъдат присъдени посочените разноски, същите е следвало да бъдат поискани до приключване на съответния стадий от развитието на обезпечителното производство и да са били представени доказателства за действителното им извършване. Обстоятелството, че разноските за обезпечителното производство се присъждат в исковото производство, за целите на които е допуснато обезпечение - т.5 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, не изключва необходимостта страната да направи искането си за разноски и да представи доказателства за извършването им в рамките на обезпечителното производство, за да може да ги претендира при окончателното приключване на делото на основанията по чл.78 ГПК. Представените съдебни книжа и актове във връзка с производството за запазване на обезпечение не доказват молителят да е представял доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение до приключване на производството пред съответната инстанция, което предпоставя неосонвателност на искането за присъждане на разноските в производството по чл.47 и сл. ЗМТА, а съответно и на молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението с осъждане на насрещната страна да заплати разноски за обезпечителното производство в размер на 12 500 евро. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,