Решение № 3933 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2015 г.

Решение № 3933 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на М. Л. С., гр. София, чрез проц. си представител адв. С. Й. С., с която се оспорват чл. 56в, ал. 1 и чл. 45а, ал. 3 от Правилник за приложение на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, като се твърди, че са противозаконни като противоречащи на Закона за местните данъци и такси и Конституцията на Република България. Иска се от съда да обяви нищожността на посочените текстове като бъдат отменени изцяло или в частта, която противоречи на КРБ . Ответниците по жалбата - Министерски съвет на Република България /МС/ и Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалните си представители, в съдебно заседание и писмени защити, изразяват становище за неоснователност на жалбата. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че жалбата е неоснователна и предлага да се отхвърли. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и направи правен анализ на оспорените текстове от правилника, намира жалбата за процесуално допустима. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Изискването е императивно и сочи, че за предявяване на жалба срещу подзаконов нормативен акт следва за жалбоподателя да е налице пряк и личен правен интерес, като положителна процесуална предпоставка за това. Жалбоподателката е активно легитимирана да оспорва процесните подзаконови норми, предвид представените от нея доказателства, съобразно указанията на съда от определение от 05.10.2015 г. Разгледана по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения. При постановяване на решението си съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на подзаконовия нормативен акт на всички основания, което произтича от чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146 АПК. Оспореният правилник (частите от него) е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК и е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 от АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Обжалваният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 АПК. При издаването му е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК, както и е издаден в установената форма, и приетият правилник е обнародван в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията и чл. 37, ал. 1 ЗНА, поради което с издаването му не са нарушени административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 ЗНА, нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип, след като не са изложени в жалбата конкретни фактически оплаквания в тази насока, следва настоящия състав служебно да провери правилника дали противоречи на ЗСПЗЗ, по приложението на който е приет, както и дали противоречи на други нормативни актове от по-висок ранг - на Конституцията на Република България, ЗНА и пр., т. е. да провери при издаването на същия налице ли са противоречия с материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНА и чл. 76, ал. 1 от АПК - нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. ПП ЗСПЗЗ е издаден от компетентен орган - Министерския съвет на Република България. Не се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за отмяна на оспорените разпоредби от издадения подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на чл. 45а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ гласи: "Продажната цена на земите, включително на тези, разположени извън границите на урбанизираните територии, се определя по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост". Разпоредбата на чл. 56в, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ гласи: "Застроените и прилежащи площи, включително когато са разположени извън границите на урбанизирана територия (населено място или селищно образувание), се оценяват по реда на чл. 90 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Данъчната оценка се определя като за земи в строителни граници и това обстоятелство се посочва изрично в удостоверението за данъчна оценка". С разпоредбата на чл. 44, ал. 3 от Закона за държавната собственост е установено, че извън случаите по ал. 1 и 2 и по чл. 43, ал. 2 и 4 продажбата на земя или съответни идеални части от земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, се извършва от областния управител по местонахождението на имота, без търг и по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Продажната цена се определя по реда на правилника за прилагане на закона. Разпоредбата на чл. 90 от ППЗДС гласи, че "При продажба на земя - частна държавна собственост, на лица, притежаващи собственост върху законно построена сграда, изградена върху нея, цената се определя по пазарен механизъм от независим оценител, но не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота ". В оспорването не се сочат противоречия на разпоредбите на чл. 45а, ал. 3 и чл. 56в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на такива от нормативен акт от по-висока степен, освен твърдението, че противоречат на ЗМДТ, без да се цитира конкретен текст. Такова противоречие не се съдържа във визираните хипотези, които са част от регламентацията на режима за разпореждане със земеделски и държавни земи. Изложените възражения са с характер на такива по облигационни правоотношения с продавача на земята, а не по формирането на данъчно задължение, за да се иска прилагане на конституционния текст на чл. 84, ал. 3 от КРБ. Характерът на оспорените разпоредби не е на данъчна уредба, каквато се сочи в специалния ЗМДТ. Именно това изключва и обсъждането на въведеното твърдение за противоречие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от Конституцията. Ясно в Решение № 3 от 09.02.1996 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 2 от 1996 г. е формулирано, че данъкът е публично вземане на държавата, респективно общината, което се установява едностранно от нея, но само със закон, за да се гарантират и правата на данъкоплатците, като този конституционен принцип се отнася до всички елементи, определящи размера на данъка - данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица и данъчна ставка. В конкретния случай, с оспорените разпоредби законодателят логично и правно целесъобразно, изрично, е предвидил ограничението на продажната цена на земите, включително на тези, разположени извън границите на урбанизираните територии, да не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, определена по съответния законов ред. Това е и гаранция за защита на държавния и общинския интереси. Като се има предвид изложеното оспорените текстове не противоречат на нормативен акт от по-висока степен, поради което не са налице основанията за отмяната им, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 193, ал. 1 АПК