Решение № 8316 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на К. К. Б. и И. Б., чрез адвокат Х. Николов. за отмяна на влязло в сила решение № 12972/16.12.2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8324/2025 г., с което е оставено в сила решение № 20699/16.06.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 982/2025 г. на основание чл. 239, т.1 АПК. Молителите твърдят, че след влизане в сила на атакуваното решение, в хода на съдебно производство по гр. дело № 19245/2025 г. по описа на СРС, ГО, 175 - ти състав, от приетото по това дело заключение на съдебно - техническа експертиза са узнали, че за имота, предмет на изземване по реда на чл. 65, ал. 2 ЗОбС съществуват както Акт за държавна собственост (АДС) № 3955/1988 г. (неотменен), така и Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 1885/28.08.2023 г., от който кметът на район Слатина - СО черпи правата си и въз основа на който е издадена оспорената заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. Считат, че са налице новонастъпили обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК - съществуването на два акта за собственост - държавна и общинска, както и наличието на спор за материално право по отношение правото на собственост на Столична община (върху имота, предмет на изземване). Сочат, че наличието на акт за държавна собственост не е било известно на съда, при постановяване на атакуваните съдебни актове. Искането е за отмяна на решението на Върховния административен съд, четвърто отделение. Претендират се разноски за производството по отмяна. Към молбата за отмяна е представено заключение от 08.12.2025 г. на СТЕ по гр.дело № 19245/2025 г. и комбинирана скица - приложение 1 към заключението. В съдебното производство от молителите е представена заповед ( от 09.05.2025 г.) на областния управител на област София, с която е отменен АЧОС № 1885/28.08.2023 г. Ответникът - кмета на район Слатина - Столична община, чрез юрк. В. Дъбов оспорва молбата за отмяна като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Представя препис от решение № 8877/13.05.2026 г. на Софийски районен съд, 175 състав по гр. дело № 19245/2025 г., с което е отхвърлен предявеният от К. К. Б. срещу Столична община установителен иск за собственост с правно основание чл. 79 ЗС. По отношение на представената от молителите заповед на областният управител, ответникът сочи, че с решение № 15896/24.04.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 5766/2025 г. заповедта е отменена. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, като подадена от страна по делото и в предвидения в чл. 240, ал.1, т.1 АПК срок. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С решение № 12972/16.12.2025 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 8324/2025 г. е оставено в сила решение № 20699/16.06.2025 г. на Административен съд - София град, поставено по адм. д. № 982/2025г., с което е отхвърлена жалбата на К. К. Б. и И. Б. срещу заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район „Слатина“ при Столична община за изземване на общинско жилище, находящо се в град София, [жк], [адрес] на основание чл. 65, ал. 2 ЗОбС и чл. 34, ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Столична община, е наредено да се изземе общинско жилище. Касационната инстанция е приела, че са изпълнени предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОС – имотът, по отношение, на който се реализира разпореждането за изземване е общинска собственост, съгласно представения АЧОС № 1885/28.08.2023 г, както и че общинският имот се владее или държи без правно основание, тъй като К. К. Б. и И. Б. не са доказали валидно правно основание за владението или държането му, по-конкретно валидно наемно правоотношение. Възражението за наличие на спор за материално право във връзка с образуваното гр. дело № 19245/2025 г. на СРС, 175 състав, е преценено като неоснователно. Според касационната инстанция спорът за правото на собственост на имота, отразен в АЧОС № 1885/28.08.2023 г., не лишава от основание административният орган да предприеме действия по изземването му, тъй като се лигитимира като негов собственик. В тази връзка е посочено, че висящият спор пред Софийски районен съд, по който не е постановено влязло в сила съдебно решение, не е пречка за процедиране по облекчения административен ред на чл. 65, ал. 1 ЗОС. По същите съображения са отхвърлени и доводите в касационната жалба относно подадените жалби до областния управител с цел проверка законосъобразността на актуването на недвижимия имот като частна общинска собственост. С тези мотиви касационната инстанция е приела, че изземването на имота с оспорената заповед по чл. 65, ал. 2 ЗОбС, е законосъобразно. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителите се позовават на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай от представената в производството по отмяна заповед на областния управител се установява, че имотът, който се изземва от молителите като общински имот на основание чл. 65, ал.1 и 2 ЗОбС, съгласно съставен АЧОС № 1885/28.08.2023 г., не е отписан от актовите книги за държавна собственост, съставеният по-рано АДС № 3955/1988 г. не е отменен преди актуването на имота като общински и е налице спор за правото на собственост върху този имот между държавата и общината. Доводите на кмета на район Слатина, че спор за собственост на имота между държавата и общината не е налице, изложени в представеното по делото писмено възражение, са в противоречие с доказателствата, представени в производството по отмяна и с цитираното от процесуалния му представител решение № 15896/24.04.2026 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 5766/2025 г. Тези обстоятелства не са били известни на молителите, които не са страна в отношенията между държавата и общината. Устните състезания по делото пред касационната инстанция са приключили на 21.10.2025 г., а съществуването на двата акта - АДС и АЧОС е станало известно на молителите на 16.12.2025 г. при приемане заключението на съдебно - техническата експертиза по гр.дело № 19245/2025 г., на която дата е постановено решението, чиято отмяна се иска. Новите обстоятелства са от съществено значение за спора, тъй като ако бяха известни, съдът би стигнал до друг извод относно легитимацията на общината като собственик на изземвания имот. Актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила по чл. 5, ал. 2 от ЗДС, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по чл. 5, ал. 2 от ЗОбС, като и двата акта нямат правопораждащо действие. За да има удостоверителна сила актът за общинска собственост следва да е съставен при спазване на определена в закона процедура, която изисква издаване на заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост или влязло в сила съдебно решение за установено право на собственост в полза на общината, постановено по общия исков ред - чл. 114, ал. 2 ЗДС във връзка с чл. 58, ал. 5 ЗОбС. (в този смисъл решение № 6425/18.05.2009 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 8719/2008 г.). От изложеното следва да се приеме, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а именно: имотът, който се изземва не е отписан от актовите книги за държавна собственост от областния управител на област София и за имота е налице спор за собственост между държавата и общината, които са съществували към момента на устните състезания по делото пред касационната инстанция, но не са били известни на страната и на съда. Тези обстоятелства са от съществено значение за спора относно законосъобразността на заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район Слатина - СО, тъй като биха могли да доведат до различна преценка относно изпълнението на първата предпоставка от фактическия състав по чл. 65, ал.1 ЗОбС - имотът, обект на изземване да е общинска собственост. По тези съображения, настоящият петчленен състав намира, че са налице основания по чл. 239, т.1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд по адм. дело № 8324/2025 г., с което е оставено в сила решение № 20699/16.06.2025 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 982/2025 г. След отмяната, предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по жалбата на К. К. Б. и И. Б. против заповед № РСЛ24-РД09-583/12.12.2024 г. на кмета на район „Слатина“ при Столична община. Представеното от ответника решение № 8877/13.05.2026 г. на Софийски районен съд, 175 състав по гр. дело № 19245/2025 г., с което е отхвърлен предявеният от молителя К. К. Б. срещу Столична община установителен иск за собственост с правно основание чл. 79 ЗС, не променя горните изводи за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК, които на самостоятелно основание са от съществено значение за легитимацията на общината като собственик на изземвания имот. С оглед уважаването на молбата за отмяна, разноските на молителите, направени в производството по отмяна, следва да се присъдят с решението по съществото на спора съгласно т.4 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия