Решение № 3316 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2010 г.

Решение № 3316 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9826/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Бургас и на "Хигисбетон" ООД гр. Сливен Касационният жалбоподател Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Бургас, чрез процесуалния си представител Ж. Динева, обжалва решението, постановено по адм. дело № 1540/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас САМО в частта, в която е изменен РА № 200800049/10.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Сливен като вместо определеният корпоративен данък за 2006 г. в размер на 14 891,57 лв. и 2773,82 лв. лихва е определен корпоративен данък в размер на 11 912,15 лв. и 2227,84 лв. лихва., както и са присъдени разноски в размер на 159 лв. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение в обжалваната му част - като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Намира за неоснователна касационната жалба на Хигисбетон" ООД гр. Сливен, за което се излагат съображения във възражение. Касационният жалбоподател Хигисбетон" ООД гр. Сливен обжалва решението, постановено по адм. дело № 1540/2008 г. по описа на Административен съд гр. Бургас САМО в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 200800049/10.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Сливен. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи и съображения в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част като вместо него постанови друго, с което по съществото на спора да отмени РА или да върне делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Намира за неоснователна касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Бургас Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба на "Хигисбетон" ООД гр. Сливен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хигисбетон" ООД срещу РА № 200800049/10.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, в частта, потвърден с решение № РД-10-278/15.09.2008 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с която на "Хигисбетон" ООД, са определени данъчни задължения по ЗКПО за периода 2004 г. - корпоративен данък 1014 лв. и 447,43 лв. лихва, за 2005 г. - 5384,01 лв. корпоративен данък и 1716,05 лв. лихва и за 2006 г. - 11 912,15 лв. данък и 2227,84 лв. лихва. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените данъчни задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. В тази насока са приети за неоснователни оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение от органа по приходите, и по конкретно относно ненадлежно възлагане на ревизията, липса на повременна компетентност и разминаване между констатациите в ревизионния доклад и установеното в РА. Административният съд е разгледал подробно и направените оплаквания за нищожност за издадения РА и за процесуалната му незаконосъобразност. Наведените касационни оплаквания преповтарят наведените доводи пред първоинстанционния съд, на които в обжалваното съдебно решение е даден точен и подробен отговор. Настоящият касационен състав изцяло възприема изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. Налице са данни, че спрямо ревизираното лице са проведени две отделни ревизионни производства, второто от които е по ЗКПО и по което е издаден оспореният РА. Размера на дължимите публично-правни вземания се установява с РА като няма пречка да е налице разминаване в констатациите по РД и РА, тъй като разпоредбата на чл. 155, ал. 8 ДОПК, въвеждаща забрана за изменение на РА от решаващия орган във вреда на жалбоподателя, е неприложима по отношение на съдържанието на РА спрямо РД. При извършената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК било установено, че за данъчни периоди 2004,2005,2006г- са налице обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи на "Хигисбетон" ООД, както и данни за несъответствие между имущественото състояние и декларираните приходи. Установено било внасяне на суми с неустановен произход по сметка или в касата на дружеството. Съдът е приел, че са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК като е отхвърли доводите на жалбоподателя. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Предвид събраните доказателства съдът намира за обоснован изводът, че към момента на започване на производството са били налице данни за укрити доходи и такива, несъответстващи на имущественото състояние на дружеството. Данни и доказателства, оборващи тези първоначални изводи, се представени едва в хода на ревизионното производство и основно в съдебното производство. Законосъобразно ревизията е проведена по реда за особени случаи. Касационните оплаквания относно материалната незаконосъобразност на решението са в следната насока: Не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост, вкл. и основното и допълнително заключение на вещото лице, при което е направен необоснован извод, че внесените суми по сметки на дружеството са с неустановен произход. Относно период 2004 г. оплакванията са основателни. Не се спори, че в качеството си на съдружник в дружеството Никола Хаджиминов е внесъл на два пъти през 2004 г. в касата на дружеството суми в размер на 4000 лв. по ПКО № /15.01.2004 г. и в размер на 1200 лв. по ПКО № 2/10.12.2004 г., общо в размер на 5200 лв. За тези суми е прието от данъчните органи, че са с неустановен произход като източник на финансиране. Спорният въпрос в случая е разполагал ли е съдружникът Хаджиминов с внесената от него сума. Предвид характера на ревизионното производство, проведено по реда на чл. 122 ДОПК и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 констатациите в РА се считат верни до оборването им, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Съдът е приел, че констатациите не са оборени. Приел е, че към м. 01 2004 г. не е доказано наличието на средства у съдружника, достатъчни за внасянето им в касата на дружеството, тъй като не е било доказано, че съшият е изтеглил сумата от 1532щ. долара от Българска пощенска банка, а изтеглената сума от 10 661 лв. от "Евробанк" АД /"Банка Пиреос България" АД понастоящем/ на 7.08.2003 г. е извършено преди повече от 5 месеца преди датата на внасяне с ПКО. Приел, че са налице данни, че на 9.06.2004 г. Н. Хаджиминов е разполагал със сумата 9972,67 лв., изтеглени тогава от "Евробанк" АД, но липсвали твърдения, че част от тази сума е използвана за внасяне на втората сума през 2004 г. по ПКО № 2. Изводите на съда се необосновани и оттам незаконосъобразни. Относимите писмени доказателства не са обсъдени в тяхната цялост. Част от доказателствата за наличие суми по тегления от влогове от страна на Хаджиминов за периода изобщо не са обсъдени, вкл. в тази връзка и заключението на приетата ССЕ. Видно е от заключението - приложение № 1 към него относно данни за теглене от сметки на Хаджиминов за 2003 г. и 2004 г., че към м. 01.2004 г. съдружникът е имал средства от 10 661,40 лв., в резултат на направено теглене на 7.08.2003 г., които са напълно достатъчни да покрият внесената от него в касата на дружеството сума от 4000 лв. Към м. 12 2004 г. съдружникът е разполагал със средства в размер на 27 338, 89 лв., получени в резултат на теглени от него суми от собствените му влогове от "Евробанк" АД и Българска пощенска банка. При тези данни е логично да се приеме, че съдружникът е имал достатъчно средства да внесе двете суми в касата на дружеството, което с оглед размера на внесените суми, сравнени с получените такива при теглене от влогове, не е представлявало затруднение. Вярно е, че липсва идентичност между датите на теглене и датите на внасяне с ПКО, но това не е достатъчно основание да се игнорира обстоятелството, че Хаджиминов е притежавал достатъчно средства и е имал възможност да внесе малка част от тях в дружеството. Няма данни, че в периода от м. август 2003 г. до м. януари 2004 г. получената от влог сума е била използвана от физическото лице за други негови нужди, т. е. че не е била налична съм м. януари 2004 г. Следва да се съобразят и данните по приложение № 3 към допълнителното заключение на ССЕ относно наличните средства и паричния поток на средствата на Хаджиминов като приходи и разходи. Като разходи се съобразяват осреднените такива на домакинство за съответния период, по данни на НСИ. Наличието на паричен ресурс е налице като предвид естеството на парите като заместими вещи не е необходимо да се установява от кой точно приход са предоставени средства в касата на ревизираното лице. Ето защо съдът приема, че е установен произходът на внесените средства за 2004 г., т. е. няма укрити доходи, налице е съответствие между декларирани приходи и финансово състояние. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази си част. Вместо него, по съществото на спора, следва да се отмени ревизионният акт в частта му, в която е определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2004 г., изцяло за главница и лихва. Относно период 2005 г. е установено безспорно, че в касата на дружеството са внесени общо 75 000 лв. от управителя и съдружник Н. Хаджиминов - по 4бр. ПКО № 6/30.06.2005 г. в размер на 20 000 лв., № 7/25.07.2005 г. за 30 000 лв., № 10/31.08.2005 г. за 20 000 лв. и № 13/30.09.2005 г. за 5000 лв. От тази сума данъчните органи са признали като приход с доказан произход 35 893,40 лв., получени в заем от физически лица - Ганка Хаджиминова, Георги Хаджиминов, Стойка Ръжанкова и Велчо Чакъров. За останалата сума от 35 893,40 лв. е прието от ревизиращите, че произходът на средства не е установен. Първоинстанционният съд възприема изцяло изводите на данъчните органи, че не е доказан произходът на средствата, получени в заем от Светозара Хаджиминова-Чакърова в размер на 10 000 лв. по договор за заем от 29.08.2005 г. и средствата, получени в резултат на изтеглени от Н. Хаджиминов суми от различни банки. Съдът е приел, че Св. Чакърова е имала доказано получени средства 16 426,97 лв., от които, при приспадане на средните парични годишни разходи на едно лице по данни на НСИ за периода 1999-2005г, й остават разполагаеми само 6246 лв. Не приема за доказано наличието на средства у Св. Чакърова, получени в резултат на сватбени подаръци. Отново съдът е възприел безкритично констатациите на данъчните органи като е счел, че представените писмени доказателства относно получени приходи, осреднени разходи, както и заключението на експертизата в тази връзка, не оборват установените фактически констатации. Изводите на съда са необосновани. Видно е от приложение № 1 и № 3 към допълнителното заключение на вещото лице, за което няма спор, че е съобразило надлежно всички данни за получени суми по депозити, внесени ПКО и осреднени разходи, че получените собствени средства на Н. Хаджиминов към датата на последната вноска за 2005 г. по ПКО от 30.09.05 г. са били повече от достатъчни, за да е възможно да се внесе от него в касата на дружеството сума в размер на 35 893,40 лв. Дори без да се приема, че е доказан произхода на 10 000 лв., получени в заем от Св. Чакърова, е налице остатък в притежаваните средства, който е прехвърлен за 2006 г. Относно получения заем от Св. Чакърова настоящата инстанция приема, че правилно е прието от ревизиращите и от съда, че приходите на лицето не са достатъчни, за да обосноват даден заем в посочения в договора за заем размер. Както се посочи и по-горе няма пълно съвпадение между датите, на които са теглени сумите по банковите влогове от Н. Хаджиминов, и датите на внасяне на суми в касата на ревизираното дружество, но това обстоятелство се явява ирелевантно при положение, че е пълно доказано, че лицето е имало налични достатъчно парични средства към моментите на внасяне на суми в касата, като произходът на тези средства е доказан. Следва да се отбележи, че в случая ревизирано лице не е Н. Хаджиминов, а дружеството "Хигисбетон", /предишно наименование "Алексбетон"/. Предмет на установяване е произходът на средствата, вложени в дружеството, а не произходът на средствата, намиращи се по влогове на Н. Хаджиминов. Достатъчно е да се установи пълно, че лицето, вложило средства в дружеството е разполагало с такива, за да се обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Ето защо съдът приема, че касационните оплаквания са основателни, установен е произходът на внесените средства и за 2005 г. - не са укрити доходи, налице е съответствие между декларирани приходи и финансово състояние. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в тази си част. Вместо него, по съществото на спора, следва да се отмени ревизионният акт в частта му, в която е определен корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за 2005 г., изцяло за главница и лихва. Относно данъчен период 2006 г. Установено е безспорно за този период, че в касата на дружеството - касатор и по негови сметки е внесена общо сума в размер на 156 436,35 лв., от които 73 163,20 лв. от съдружника Томас Вундер и 83 273,15 лв. от съдружника Н. Хаджиминов. Последният е получил обратно сумата 16 901,20 лв. през м. 10 . 2006 г., поради което за внесена от него се приема сумата 66 371,95 лв. Прието е също, че доказан произход има сумата от 39 397,21 лв., внесени от Вундер като част от предоставен от него заем по договор на "Алексбетон" ООД. Върху сумата от 100 137,16 лв. като сбор от средствата без доказан произход, внесени от двамата съдружника /съответно 66 371,95 лв. и 33 765,99 лв./ е изчислен корпоративен данък с действащата към момента ставка от 15% по чл. 44 ЗКПО (отм.) в размер на 15 020,57 лв., приспадната е внесена авансова вноска от 129 лв. и е установен данък за довнасяне в размер на 14 891,57 лв., ведно с прилежащите лихви до датата на издаване на РА. Данъчните органи са приели, че внесената сума от съдружника Хаджиминов в размер на 66 371,95 лв. е с неустановен произход. Не приемат твърдението, че част от сумата в размер на 30000 лв. е получена по договор за заем от Васил Хипов, а друга част - от изтеглени суми по депозити. Първоинстанционният съд възприема изводите на данъчните органи, с изключение на сума от 2000 лв., за която приема, че като част от изтеглена на 31.01.2006 г. от СИ Банк - Пловдив сума в размер на 8505,96щ. долара /13 769,45 лв./ и внесена на същия ден с ПКО № 1/13.01.2006 г. в касата на дружеството, е налице пълна съпоставимост и доказан произход. С тази сума от 2000 лв. е променена от съда данъчната основа за облагане с корпоративен данък. По отношение на внесените суми от съдружника Вундер данъчните органи не признават за сума с доказан произход внесени по банков път в дружеството средства над сумата 39 397,21 лв. до 57 260,83 лв. по договор за заем. Съдът е приел, че е налице превод по договор за заем, чиито предходни вноски са признати от данъчните органи и без основание не е призната последната от тях. За остатъка от 15 903,15 лв. съдът е приел, че правилно тази сума не е призната от данъчните органи, тъй като не признава за достоверен ПКО № 12/29.12.2006 г. по силата на който Вундер внася в касата на дружеството сума от 16 000 лв. Приема се, че Вундер и неговата съпруга не са декларирали внесени в страната суми над 8000 лв., всеки от тях, поради което средствата нямат доказан произход, освен това приема, че подписът на ПКО № 12 за вносител не съответства на подписа на Вундер, също така няма данни да е участвал преводач. Подадена е касационна жалба от Директора на Д "ОУИ" Бургас в частта на решението, в която е уважена жалбата на "Хигисбетон" ООД като са признати поради доказан произход сумите от 2000 лв. и 15 903,15 лв. и е променена данъчната основа. Касационната жалба на "Хигисбетон" ООД е основателна, жалбата на Директора на Д "ОУИ" Бургас е изцяло неоснователна. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил фактически изводи, които не съответстват на установените факти и обстоятелства. Съдът не е обсъдил писмените доказателства в тяхната съвкупност, не е ценил приетото и неоспорено, компетентно изготвено заключение на счетоводната експертиза, не е ценил доказателствена сила на частен документ, чиято автентичност не е била оспорена. Погрешните фактически изводи са довели до неправилни правни изводи, а оттам и до материална незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Хигисбетон" ООД. По отношение на средствата, внесени от съдружника Хаджиминов през 2006 г. настоящата инстанция намира, че е доказан произхода на същите и в непризнатия от данъчните органи размер от 66 371,95 лв. За част от средствата в размер на 30000 лв. приема, че произхождат от получен заем от физическо лице - Васил Хинов по договор за заем от 31.03.2006 г. За да е доказан произхода на средствата следва да бъде установено пълно, че същите са дадени на заемателя. Договорът за заем е реален и има действие от момента на предаване на уговореното, в случая на сумата от 30 000 лв. Данъчните органи и съда са приели, при проверка на имущественото състояние на заемодателя Хинов, че същият не е имал достатъчно средства и не е разполагал със заетата от него сума. Принципно извършената проверка би имала значение за формиране на изводи относно реалността на договора. В случая обаче не е съобразено и не е коментирано от съда обстоятелство, което безспорно предполага, че заемът е предоставен, договорът е изпълнен, облигационните отношения са били създадени и действащи. Освен договореното, обясненията на Хинов според които сумата е предадена, наличието на три броя разписки за предаване на сумата и запис на заповед, налице са и данни - издаден изп. Лист по гражданско дело № 8640/2006 г., образувано пред Районен съд Пловдив, по силата на който "Алексбетон" ООД е осъдено да заплати на В. Хинов сумата от 30 000 лв. по запис на заповед. Записът на заповед е издаден от дружеството, в полза на Хинов, на 31.03.2006 г. като гаранция по договора за заем. През 2007 г. вземането на Хинов към дружеството е цедирано на цесионер "Коев-43 Н" ЕООД и са налице данни - РКО, че Хинов е получил обратно дадената в заем сума. Фактическите изводи, които са налагат, при съобразяване и на доказателствената сила на изпълнителния лист като официален документ, е, че заемът от 30 000 лв. е даден от Хинов, получен е от Хаджиминов в полза на "Алексбетон" ООД и е постъпил реално в дружеството. Сумата от 30 000 лв. се приема от настоящата инстанция като такава с доказан произход. Ирелевантно е дали са налице достатъчно доказателства и данни, че Хинов е имал средства и възможност да предостави заема. За спора е относимо, че заемът е предоставен, а оттам че Хаджиминов е разполагал със средства в размер на 30 000 лв. да внесе в касата на дружеството. Разминаването в имущественото състояние на Хинов с размера на предоставения от него заем би било от значение при провеждано спрямо него на производство по реда на чл. 122 ДОПК, каквото не е предмет на делото. Останалите средства в размер на 36 371,95 лв. настоящата инстанция също приема за доказани. Възприема изцяло изводите на административния съд по отношение на 2000 лв. от тях, внесени от Хаджиминов в касата на дружеството в деня, в който са изтеглени от СИ Банк-Пловдив, поради което не ги преповтаря. По отношение на останалите средства съдът приема, с мотиви сходни като тези за данъчни периоди 2004 г. и 2005 г., че съдружникът е разполагал с достатъчно средства, за да има възможност да внесе касово сума в размер на 34 371,95 лв. Видно е от писмените доказателства относно изтеглени влогове за периода, както и от заключението на ССЕ, вкл. приложения № 1 и 3 от допълнителното заключение към нея, че Хаджиминов е получил сума в размер на 29 242 лв. в резултат на тегления по негови влогове от "Евробанк" "СИ Банк" и "Хебросбанк" през м. 01.2006 г. Като са били съобразени тези доходи, възможните останали средства от доходи от предходна година, както и разходите като вноски в дружеството и паричен разход на домакинство за данни на НСИ, липсата на данни за други разходи за имоти или вещи на значителна стойност, вещото лице дава заключение, че Хаджиминов е разполагал със средствата, внесени в касата на дружеството. По заключението е посочен недостиг от средства в размер на 16 354 лв. като разлика между изтеглени суми и внесени в дружеството суми, но този недостиг реално е остатък от 13 646 лв., тъй като вещото лице не е съобразявало получения заем от Хинов в размер на 30000 лв., покриващ голяма част от средствата по внесените в дружеството суми. Доказано е пълно, че Хаджиминов е разполагал със средствата, които е внесъл в дружеството. Средствата имат доказан произход и предполагат реалност на извършените вноски. Произходът на средствата на Хаджиминов, както се посочи по-горе и относно средствата на Хинов, е ирелевантен в настоящото производство. Обратният извод данъчните органи и съда правят само въз основа на наличие на разминаване между датите на тегленията по влоговете и тези на внасяне на средства в касата на дружеството. Тези изводи не намират законово основание и почиват на житейската логика. Това разминаване не може да е самостоятелно основание за обосноваване на категоричния извод, че наличните и получени средства не са вложени в дружеството. В случая произходът на средствата е доказан предвид установената възможност на лицето - вносител за внасянето им и тази възможност е налице към датите на внасяне на средства с ПКО. Относно сумите внесени от съдружника Вундер, първоинстанционният съд е приел, че част от тях - 17 862,84 лв. са част от вноска в общ размер от 57 260,83 лв. по заем, предоставен от Вундер на дружеството. Извършен е превод по банков път на сума в размер на 29 227евро /57 260,83 лв./. Данъчните органи не са съобразили в тази връзка писмо на Дирекция "Статистика" към БНБ относно движението по кредита. Приета била за доказана по-малка по размер сума от 39 397,21 лв, което е необосновано. Изводите на съда са правилни, направени в съответствие със събраните по делото доказателства и се споделят от настоящата инстанция. Подадената касационна жалба от решаващия данъчен орган е неоснователна и следва да се отхвърли и в тази й част. Останалата част в размер на 15 903,15 лв. е внесена по ПКО № 12/29.12.2006 г. от съдружника Вундер. Установено е, че Вундер и неговата съпруга са били в РБ в края на 2006 г. Съдът е приел, че съгласно изискванията на действащия чл. 2, ал. 2 Наредба № 10/16.12.2003 г. за износа и вноса на парични средства по чл. 10а ВЗ Вундер и съпругата му, в качеството си на чуждестранни лица, не са имали право да внасят в РБ повече от 8000 лв., всеки от тях, без деклариране, каквото безспорно няма от тяхна страна. Тези изводи са законосъобразни, но необосновани. Внесената с ПКО сума изцяло съответства на размера, в рамките на който не е било нужно деклариране пред митническите власти. Съдът не е кредитирал доказателствената сила на ПКО № 12/29.12.2006г като е приел, че документът не е достоверен, тъй като подписът на документа за "вносител" не е изпълнен от Вундер, понеже не съответства на друг изпълнен от него и наличен по делото. Тези изводи освен необосновани са и незаконосъобразни. Доказателствената сила на документа не е била оспорена пред съда, вкл. и относно авторството на лицето, посочено като вносител. Съдът недопустимо не е ценил документ, който е имал редовна и неоспорена доказателствена сила. Без оспорване на документа, наличие на открито производството по оспорването му и най-вече без използване на специални знания на графолог съдът служебно се е произнесъл по обстоятелство, с което не е бил сезиран и за което не е имал нужните специални знания. Като съобразява редовно удостовереното в ПКО № 12/29.12.2006 г. обстоятелство за внасяне на сумата от 16 000 лв. от съдружника Вундер в касата на дружество "Алексбетон" ООД настоящата инстанция намира за доказан произхода и на тази сума. По изложените съображения настоящата инстанция приема касационните оплаквания по касационната жалба на "Хигисбетон" ООД за основателни, намира, че решението на АС Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Хигисбетон" ООД срещу ревизионния акт за д. п. 2004 г., 2005 г. и 2006 г., и са присъдени разноски за първата инстанция, е неправилно като необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт за същите данъчни периоди. В тежест на бюджета на Дирекция "ОУИ" Бургас следва да се присъдят направените разноски пред двете инстанции от "Хигисбетон" ООД в размер общо на 1675 лв. В останалата си част, в която е изменен ревизионният акт, касационната жалба на Директора на Д"ОУИ" Бургас" е неоснователна, поради което решението на съда следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо "А" отделение,