Определение № 3030 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 991/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 104/05.01.2023 г., подадена от държавата, представлявана от министъра на земеделието (сега министър на земеделието и храните), срещу решение № 429 от 30.11.2022 г. по гр. д. № 20225200500552/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 321 от 11.04.2022 г. по гр. д. № 20215240100590 на Районен съд – Пещера за приемане за установено по отношение на държавата, представлявана от министерство на земеделието, храните и горите, че В. С. Г. и И. Т. Г. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], „Я. Б.“ - зона „А“, с площ от 1380 кв.м, с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „друг вид застрояване“, с номер по предходен план: 1929 в кв. 28, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения от В. С. Г. и И. Т.Г. срещу държавата, представлявана от министерството на земеделието, храните и горите, отрицателен установителен иск за собственост – за установяване, че ответникът не е собственик на описания по-горе имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. Районен съд – Пещера, от своя страна, в постановеното от него решение е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, който се явява основателен, поради което следва да се постанови решение, „с което се признае за установено, че ответникът не е собственик на процесния имот“. Въпреки така изложените мотиви, с диспозитива на решението си първоинстанционният съд е уважил положителен установителен иск за собственост, като е признал ищците за собственици на спорния имот. От изложеното следва, че в диспозитива на решението на Районен съд – Пещера е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Горното обуславя прекратяване на делото пред ВКС, като преждевременно образувано, и връщането му на Районен съд – Пещера за постановяване на решение по реда на чл. 247 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,