Решение № 40 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 908/2009 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. № 960 от 01.02.2010 год./изпратена по пощата на 28.01.2010 год./ С. И. С. от гр. В. е поискал да бъде допълнено определение № 1* от 29.12.2009 год., като му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответницата по молбата Й. К. Н. от гр. В. е на становище, че молителят е пропуснал преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК и искането му следва да бъде оставено без разглеждане. По същество възразява, че претендираните разноски са в прекомерно завишен размер и са налице основания по чл.78, ал.5 ГПК за намаляването им до минималния размер съгласно чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за присъждане на направените в производството по чл.288 ГПК по гр.дело № 908/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. разноски е подадена на 28.01.2010 год. по пощата /срвн. клеймото на пощ.плик на п.с.9000-Варна-Ц/ и е в рамките на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК, изчислен съобразно чл.60, ал.3 и чл.62, ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба е направил разноски в производството по чл.288 ГПК, като е заплатил възнаграждение в размер на 1 000 лева на упълномощения от него а. за изготвяне на писмен договор и защита във ВКС по в.гр.дело „№ 1768/2008 год. на ВОС”/срвн. договор за правна защита от 04.06.2009 год./. С определение № 1* от 29.12.2009 год. подадената от Й. К. Н. касационна жалба не е допусната до разглеждане и решението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на и ска е влязло в сила. Съгласно писмо изх. № 1056/12.03.2007 год. на Д. „М” на Община В..25 от гр.дело № 1620/2007 год. на ВРС/ данъчната оценка на имот пл. № 3* представляващ земя от 732 кв.м. е 9 442,80 лева. Предмет на отрицателния установителен иск е реална част от имот пл. № 399 с площ 511 кв.м., чиято данъчна оценка се равнява на 6 580,87 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр.64 от 23.07.2004 год./ за защита по дела с интерес от 5 000 до 10 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде 340 лева + 4% за горницата над 5 000 лева или се равнява на 403,23 лева. По аргумент от чл.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е в размер на ¾ от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.3 или се равнява на 302,48 лева. Наредба № 1 от 09.07.2004 год. е издадена въз основа на законова делегация по чл.121, ал.1 във връзка с чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата. С нея най-напред са предвидени минимални размери, под които изобщо не могат да се договарят адвокатски възнаграждения, докато с § 2 от допълнителните й разпоредби изрично е посочено, че в случаите на чл.64, ал.4 ГПК/отм./, понастоящем чл.78, ал.5 ГПК, присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. В случая, трикратният размер на минималното възнаграждение по чл.9 във връзка с чл.7, ал.2, т.3 възлиза на 907,34 лева, а договореното в полза на адв. П възнаграждение е в размер на 1 000 лева. В обобщение, молбата е основателна за сумата 907,34/деветстотин и седем + 0,34/лева и следва да бъде уважена за този размер. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.