Определение № 2269 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. А. Г. от гр. Петрич срещу Определение №71 от 08.01.2026 г. по адм. д. №27/2026 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед №GPAM-2033856 от 31.12.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, Районно управление (РУ) Петрич. Частният жалбоподател - З. А. Г. изразява становище за неправилност на определението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в нарушение на чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК, първоинстанционният съд не му е указал по отношение на кои обстоятелства по делото трябва да представи доказателства. Счита, че с от представените с частната жалба писмени доказателства се установява, че притежаваното от него моторно превозно средство му необходимо за упражняване на правото му на труд, тъй като местонахождението на работното му място е на граничен преход – Кулата. Като новонастъпило обстоятелство твърди, че живее в едно домакинство със своите майка и баща, които са със сериозни здравословни проблеми и е необходимо да се грижи за тях. Счита за ново обстоятелство и факта, че след 08.01.2026 г. е получил уведомление от работодателя дали има отнето Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), за какъв срок и за какво нарушение. Сочи, че прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство (ППС) лишава собственика от тази вещ не само от правото той лично да я ползва, но и да предоставя ползването на тази вещ на трети лица. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът - младши автоконтрольор към ОДМВР – Благоевград, РУ Петрич, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 2а, буква "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико - токсикологично изследване за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. Съдът, за да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, е приел, че в особеното искане не се твърди вероятно настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В Закона за движението по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Доводът на частния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът не е указал доказателствената му тежест, са неоснователни. Съгласно чл. 166, ал. 3 АПК искането за спиране на предварителното изпълнение се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно с определение. Следователно за съда не е налице задължение да дава указания на страните, а се произнася с оглед твърдените в искането факти и приложените доказателства, които следва да ги установят. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Пречките и вредите от временното преустановяване на упражняването на трудова дейност не могат да обосноват сами по себе си основателност на искането. Приложената ПАМ е с превантивен и преустановителен характер и има за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост. Твърденията на жалбоподателя във връзка с основанието за издаване на заповедта на ПАМ, а именно недоказаност на фактическата констатация на органа, са относими към съществото на спора. Всяко предварително изпълнение на административния акт от органа несъмнено може да причини неудобства и да засегне права и интереси за неговия адресат. В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би била причинена вреда от невъзможността му да се придвижва с автомобила, не е нито значителна, нито трудно поправима. Що се отнася до вредите, които родителите на господин Г. биха понесли от предварителното изпълнение на оспорената заповед, то те не могат да бъдат релевирани от частния жалбоподател в настоящото производство. Това са вреди, които не биха настъпили в патримониума на жалбоподателя, а които евентуално би понесло трето лице, на което господин Г. не е процесуален субституент - с оглед на общия принцип на чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК никой не може да брани чужди права без изрична разпоредба на закона, а такава за конкретния случай липсва. По делото не са представени доказателства за наличието на нови обстоятелства, в съответствие с чл. 166, ал. 2 АПК. По делото не са представени доказателства представената с частната жалба бланка на уведомление да е получена от жалбоподателя или да е стартирало дисциплинарно производство по отношение на него. Дори този факт да може да бъде установен, той е напълно неотносим към настоящото производство, касаещо спиране предварителното изпълнение на заповед за прекратяване регистрацията на ППС. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство (за което не са представени доказателства), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Това, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Предвид изложеното обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение