Решение № 2133 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2012 г.

Решение № 2133 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нуран Каспарян, /наследник на Серкис Каспарян/ срещу Решение № 296 от 13.02.2012 г. на Пловдивския административен съд, II отд., XVII състав, постановено по адм. дело № 1286 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт № 260900055/8.05.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 447/2.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Серкис Таквор Каспарян са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. в размер на 23 540,37 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 928,46 лв.; за 2003 г. в размер на 8 932,24 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6036,75 лв.; за 2004 г. в размер на 221 569,62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121 860,83 лв.; за 2006 г. в размер на 10 775,46 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3162,96 лв. и относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. в размер на 8152,63 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1251,81 лева. Касаторът - Нуран Каспарян счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Твърди, че адресатът на акта и негов баща Серкис Каспарян, е починал по време на процеса, на 26.11.2011 г., за което АДмС - Пловдив е бил надлежно уведомен с писмо и копие от смъртен акт. Според Каспарян съдът следвало, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, да спре производството по делото до установяване наличието или липсата на наследници на жалбоподателя, а не да постановява решение. По същество на спора касаторът твърди, че неправилно съдът не е възприел за налични сумите по депозити на Мери Каспарян /съпруга на ревизираното лице/, както следва: за 1992 г. - 140 000 щ. д., за 1993 г. - 58 000 щ. д., за 1994 г. - 420 000 лв., относно които суми по делото е представено удостоверение изх. № 120-2912/16.07.2008 г., издадено от ОББ клон Хасково. В касационната жалба е посочено, че през 1997 г. Каспарян действително предоставил в заем на Р. Радев сума, съответстваща по размер на левовата равностойност на 225 000 щ. д., по повод на което е учредена договорна ипотека. Сумата е върната през м. 10.1998 г. Според жалбоподателя съдът неправилно е счел за недоказано обстоятелството, че в началото на ревизирания период семейството на лицето не е разполагало с около 1 300 000 лева. Моли за отмяна на решението на административния съд и връщане делото за ново разглеждане, при което да бъде конституиран като страна Н. Каспарян, в качеството му на наследник на ревизираното лице Серкис Каспарян. По този начин ще бъдат защитени интересите на Каспарян и ще се изяснят фактите. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмени бележки, представени от гл. юрк. Бъчварова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна по делото, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Ревизионен акт № 260900055/8.05.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 447/2.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С акта са установени на Серкис Таквор Каспарян данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. в размер на 23 540,37 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 18 928,46 лв.; за 2003 г. в размер на 8 932,24 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 6036,75 лв.; за 2004 г. в размер на 221 569,62 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 121 860,83 лв.; за 2006 г. в размер на 10 775,46 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3162,96 лв. и относно определени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. в размер на 8152,63 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1251,81 лева. Съдът е преценил обжалваният РА като издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби на приложимия закон. Установено е, че процесната ревизия е с обхват 2002 г. - 2007 г., като приходния орган е приел за налично обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За отчетната 2002 г. e констатирано, че ДЗЛ e получило доход в размер на 14950 лв. от продажба на 1/2 идеална част от магазин и апартамент, находящи се в гр. София, съгласно НА за покупко-продажба № 86 от 4.10.2002 г., като за дохода не се дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, а така също и доходи от пенсия общо в размер на 1454,95 лева. През същата година ревизираното лице е извършило покупка на недвижими имоти на обща стойност 98352,40 лева. Разходите за издръжка на жалбоподателя през 2002 г. са установени в размер на 1469 лв., съгласно данните на НСИ. Общо са констатирани приходи за 2002 г. в размер на 16 404,95 лв., а общо установените разходи са в размер на 99821,40 лв., като превишението на извършените разходи над получените приходи за 2002 г. е в размер минус 83 416,45 лв. Тази сума е счетена като данъчна основа за облагане, върху която е изчислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 23 540,37 лева. За отчетната 2003 г. е констатирано, че С. Каспарян е извършил продажби на четири недвижими имота на обща стойност 164 358,30 лв. Органите по приходите са констатирали, че получените доходи от извършените продажби на първите три недвижими имота (по НА № 110, НА № 59 и НА 153), не попадат в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и ревизираното лице е следвало да ги декларира, чрез подаване на декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), каквато не е депозирана. В тази връзка е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 23, ал. 3 от същия закон в общ размер на 33076,70 лв. за трите продажби. През същата година ревизираното лице е извършило покупка на четири недвижими имота на стойност общо - 37 341,40 лева. За 2003 г. лицето е получило доход от пенсия в общ размер на 1640,56 лева. Общо установени приходи за 2003 г. са в размер на 165998,56 лв., общо установените разходи за 2003 г. са 38934,40 лв., в т. ч. 37341,40 лв. за закупуване на недвижими имоти и 1593 лв. разходи за живот. Направен е извод, че за 2003 г. разходите не превишават получените от ревизираното лице приходи. Органите на приходна администрация са констатирали остатък на парични средства в размер на 128 657,16 лева. (Съдът е констатирал допусната изчислителна грешка, довела до завишаване на паричния остатък в края на 2003 г. със сумата в размер на 1593 лева. Според съда остатъкът от парични средства, който следва да бъде приет за начално салдо за 2004 г. е в размер на 127 064,16 лв., а не посочената от ревизиращите органи сума в размер на 128 657,16 лв.). Позовавайки се на разпоредбите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.), органите по приходите са приели за данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), тази определена по реда на чл. 24, ал. 1 от същия закон, която е в общ размер на 33 076 лева - стойност на три продажби на недвижими имоти (по НА № 110, НА № 59 и НА 153, всички от 2003 г.). Дължимият данък е установен в размер на 8932,24 лева. За отчетната 2004 г. е констатирано, че ревизираното лице е закупило недвижим имот на стойност 195 000 лв., имало е доход от пенсия в общ размер на 1739,44 лв., разходите за издръжка са му в размер на 1805 лева. Установено е, че същото е предоставило паричен заем в размер на 100 000.00 лв. на 30.06.2004 г. на Венцислав Стоянов Иванов, като съгласно договора за заем е определена лихва в размер на 5 % за година, с гратисен период от 4 години и изплащане на лихва в размер на 25 000 лева. Сумата е подлежала на възстановяване на Каспарян до 30.06.2009 г. По повод доказване произхода на средствата, Каспарян е представил декларация, в която е посочил, че заетата сума е от продажба на недвижим имот - апартамент - мезонет в гр. София, прилагайки нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153/2003 г. Във връзка с ревизия на "ДЖИ ЕМ - 8" ООД е извършена насрещна проверка на Н. Каспарян, при която е констатирано, че лицето е предоставило паричен заем в размер на 600 000 лв. на 20.12.2004 г. на Георги Тодоров Димитров, като съгласно договора за заем, сумата е предоставена в брой. Във връзка с установяване произхода на средствата, Каспарян е депозирал декларация, в която е заявил, че заетата сума е от продажба на 3 броя недвижими имоти в гр. София. Приложени са нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти. Общо установените приходи за 2004 г. са в размер на 130 396,66 лв., в т. ч. пенсия в размер на 1 739,44 лв. и остатък от 2003 г. в размер на 128657,16 лв.; общо установените разходи за 2004 г. - 896 805 лв., в т. ч. 195 000 лв. за закупуване на недвижим имот, 700 000 лв. предоставени заеми и 1 805 лв. разходи за живот, като превишението на извършените разходи над получените приходи за 2004 г. са минус 766 408,34 лв. Тази сума е приета за данъчна основа за облагане, върху която е изчислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 221 569,62 лева. За отчетната 2005 г. ревизираното лице е получило доход от пенсия в общ размер на 1863,74 лв., разходите за издръжка на жалбоподателя са констатирани в размер на 1959 лв., общо установени приходи за 2005 г. - 1863,74 лв. Общо установени разходи за 2005 г. са 1959 лв. Превишение на извършените разходи над получените приходи за 2005 г. са установени в размер минус 95,26 лв., тъй като сумата е под необлагаемия минимум, не са определени данъчни задължения за финансовата 2005 г. За отчетната 2006 г. е констатирано, че С. Каспарян е продал Х идеална част от УПИ, находящ се в гр. София по нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.04.2006 г., № 63, т. II, рег. № 4924, нот. дело № 247 от 2006 г., за сумата в размер на 27 000 лв. Целият имот е придобит през 2002 г. с НА № 132, том V, рег. № 4913, дело 815/2002 г., за сумата от 23500,00 лева. В тази връзка органите по приходите са посочили, че получените доходи от извършената продажба не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и ревизираното лице е следвало да ги декларира, чрез подаване на декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), каквато не е подадена. За коментираната продажба е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 24, ал. 1 от същия закон, в размер на 542,40 лева. През същата година ревизираното лице е закупило и недвижим имот - Апартамент № 40 и мазе № 9, находящ се в гр. София по НА за покупка на недвижим имот от 29.06.2006 г., № 6, нот. дело № 336/2006 г. за сумата в размер на 73 830,00 лв. Установено е, че за 2006 г. ревизираното лице е получило доход от пенсия в общ размер на 2059,64 лв., а разходите за издръжка са в размер на 2235 лв., по данни на НСИ. Общо установени приходи за 2006 г. - 29059,64 лв., в т. ч. пенсия в размер на 2059,64 лв. и от продажба на недвижим имот в размер на 27000 лв.; общо установените разходи за 2006 г. - 76065 лв., в т. ч. 73830 лв. за закупуване на недвижим имот и 2235 лв. разходи за живот, като превишението на извършените разходи над получените приходи за 2006 г. е минус 47005,36 лв. Към тази сума е прибавена формираната по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчна основа в размер на 542,40 лв. и е определена окончателна такава в размер на 47 547,76 лв. Изчислен е данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 10775,46 лева. За отчетната 2007 г. ревизираното лице е извършило продажба на три недвижими имота, която възлиза на обща стойност 132 305,10 лв., като тези доходи не попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ и ревизираното лице е следвало да ги декларира, чрез подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, каквато не е подадена. Формирани са данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ по реда на чл. 33, ал. 1 от същия закон, както следва: За първата продажба (по НА от 8.05.2007 г., № 38, т. III, рег. № 8770, нот. дело № 416/2007 г.) е формирана данъчна основа в размер на 8132,40 лв.; за втората продажба (по НА от 10.08.2007 г., № 105, т. III, рег. № 4151, нот. дело № 499/2007 г.) е формирана данъчна основа в размер на 15525 лв.; За третата продажба (по НА от 3.09.2007 г., № 5, т. VI, рег. № 5093, нот. дело № 944/2007 г.) е формирана данъчна основа в размер на 13161,90 лева. През същата година лицето е извършило покупки на три недвижими имота на обща стойност 104 305,90 лв. За 2007 г. ревизираното лице е получило доход от пенсия в общ размер на 2 292,31 лв., а разходите за издръжка възлизат на 2717 лв. Общо установените приходи за 2007 г. са 134597,41 лв., общо установените разходи са 107022,90 лв., в т. ч. 104305,90 лв. за закупуване на недвижими имоти и 2717 лв. разходи за живот. Направен е извод, че за 2007 г. разходите не превишават получените от ревизираното лице приходи. Като са се позовали на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, органите по приходите са посочили за данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, тази определена по реда на цитирания чл. 33, ал. 1 от същия закон в общ размер на 36 819,30 лв. и дължимият данък е определен в размер на 8152,63 лева. По същество на спора съдът е приел, че законосъобразно ревизията е осъществена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съдът е счел за недоказано твърдението на лицето, че е разполагало с около 1 300 000 лв. в началото на ревизирания период. Действително, според данните, съдържащи се в удостоверение изх. № 120-2912/16.07.2008 г., издадено от ОББ клон Хасково, съпругата на Каспарян - Мери Каспарян е имала депозити през 1992 г. - в размер на 140000 USD, през 1993 г. - в размер на 58000 USD и през 1994 г. - 420000 лв., но по делото липсват каквито и да било данни за разходите на семейство Каспарян през периода 1992 г. - 1994 г. включително, както и данни относно движението по сметките на Мери Каспарян в ОББ клон Хасково. В заключение съдът е приел, че по делото не може да се установи по категоричен начин дали С. Каспарян е разполагал с определена парична сума към 1.01.2002 г. и ако е разполагал, какъв е бил нейният размер. Налице са множество покупки и продажби на недвижими имоти, за по-голямата част, от които дори не са представени нотариалните актове, което възпрепятства възможността за установяване стойността на изповяданите сделки. Според съда изслушаните по делото заключения по ССчЕ не променят възприетите изводи, доколкото вещото лице е преизчислявало данъчните основи за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години, като в различните си варианти е приемало различен размер на начално салдо към 1.01.2002 г., какъвто в случая не е констатиран. Показанията на разпитания по делото свидетел Нуран Каспарян - син на жалбоподателя /сега касатор/, че не е ползвал наследството от майка си, също не са възприети от съда, тъй като не кореспондират със събраните по делото доказателства - извършените продажби на недвижими имоти придобити с лични средства на неговата майка - Мери Каспарян, от чието съдържание е констатирано, че сумите от продажбите са получени както от Серкис Каспарян, така и от Нуран Каспарян. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с конституирането му по делото. От данните по делото се установява, че ход на делото по същество на спора пред АДмС - Пловдив е даден в съдебно заседание на 20.10.2011 г., като в производството е участвал процесуалният представител на Серкис Каспарян - адв. Чечев. Праводателят на жалбоподателя е починал след обявяване на делото за решаване с протокол от 20.10.2011 г., като след този момент, не са извършени никакви процесуални действия с участието на страните. Съгласно чл. 229, ал. 2 от ГПК ако е било завършено съдебното дирене /както е в настоящия случай/, производството се спира след постановяване на решението по делото, а съгласно чл. 230, ал. 1 от ГПК производството се възобновява служебно или по искане на страните, след като бъдат отстранени пречките за движението му, което съдът в хипотезата на смърт на ищеца и сам взема необходимите мерки. В случая не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспиране на производството по делото след постановяване на решението. Административният съд след уведомяване от адв. Чечев /с молба от 7.12.2011 г./ за смъртта на жалбоподателя, е изискал удостоверение за наследници на починалия на 26.11.2011 г. Серкис Таквор Каспарян. От представеното удостоверение изх. № ПНИО -0700-2/1/10.01.2012 г. за наследници /постъпило в АДмС - Пловдив на 13.01.2012 г./, е видно, че Серкис Каспарян е оставил за наследник по закон - Нуран Саркис Каспарян. Съдът правилно е пристъпил към произнасяне на решението си, което след като е конституирал жалбоподателя, изпратил му надлежно съобщение за изготвеното решение. Съобщението е получено на 21.02.2012 г. от сина на Нуран Каспарян. Съдебното решение е оспорено по реда чл. 208 АПК в законоустановения 14- дневен срок, поради което не е нарушено правото на защита на касатора. По съществото на спора - първоинстанционното решение е постановено след правилна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон. В разглеждания казус няма спор, че през ревизирания период 2002 г - 2007 г. Серкис Каспарян е закупил и продал множество недвижими имоти и е предоставял заеми на трети лица в значителни размери. В същото време е получавал единствено пенсия, която едва е покривала издръжката му за живот. През този период С. Каспарян не е подавал годишни данъчни декларации. При тези данни е извършена съпоставка на разходите и доказаните приходи на ревизираното лице за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г., при която е констатирано превишение на извършените разходи над получените приходи. Съдът е установил правилно спорните факти по делото и, обсъждайки всички събрани доказателства, обосновано е приел за доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия чл. на ДОПК, основа. Правилно съдът се е мотивирал с недоказаност наличието на средства в началния период и е съобразил правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено в случая от събраните доказателства. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,