Решение № 2489 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2017 г.

Решение № 2489 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 52/14.06.2017 г. по адм. д. № 696/2015 г. на Административен съд В. Т.. С касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - В. Т. при ЦУ на НАП, е обжалвано решението в частта, в която съдът е отменил Ревизионен акт № Р-04000415000494-091-001/26.06.15 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 377/11.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. В. Търново, а именно с която е увеличен декларираният от "К. ВТ"ООД финансов резултат за 2011 г. със сумата над 25,00 лв., като вместо данъчна загуба в размер на 13 232,43 лв. с ревизията е определена данъчна загуба 7 237,62 лв. и в частта с която е увеличен декларираният от "К. ВТ" ООД финансов резултат за 2012 г., като вместо декларирана от жалбоподателя данъчна загуба от 58 308,14 лв., с ревизията е определена данъчна загуба от 46 294,31 лева. Решението е атакувано и в частта, с която данъчната дирекция е осъдена да заплати разноски в размер на 213,32 лева. С касационна жалба, подадена от "К. ВТ"ООД, гр. В. Търново, е оспорено решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата й част. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяна в съответната обжалвана част и присъждане на разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на "К. ВТ" ООД и за основателност на тази, подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. При осъществена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав установи следното: С жалбата до първоинстанционния съд ревизираното лице "К. ВТ" ООД не е атакувало частта от РА, с която са определени задължения за данък по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 4 036, 33 лв. по фактури, издадени от доставчици: "Мистрал - М" ЕООД, "Лукойл - България" ЕООД, "Техно тех" ЕООД, ЕТ "Колев - Н. К.", "Сити инвест" ЕООД, ЕТ "Магдак - Р. М.", "Петрол" АД и "Брейниак БГ" ЕООД и от "Строй - Гарантт" ЕООД за данъчни периоди от м. 05.2009 г. до м. 01.2010 г. и начислените във връзка с това лихви. В първоинстанционната жалба не са изложени доводи и възражения относно така посочената част от РА. Съдът като се е произнесъл в тази част и е изложил подробни мотиви за неоснователност на жалбата и е отхвърлил жалбата, се е произнесъл свръхпетитум, без да е бил сезиран с жалба. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК в тази част решението следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. В останалата част, и двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими и разгледани по същество, касационната жалба на ДД"ОДОП" е основателна, а касационната жалба на дружеството е частично основателна. Проведената ревизията на дружеството е по реда на чл. 122 ДОПК, при основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, тъй като органите по приходите са установили издадени фактури, които дружеството не е осчетоводило. При данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, като за преобразуване на финансовия резултат са отчетени и фактурите, по които е отказан ДК с мотиви, че ревизираното дружество не е представило доказателства, че получените по тези фактури стоки и услуги - горива, масла, резервни части и ремонти на МПС, са използвани за дейността му. За да отмени частично РА съдът е приел, че не могат да се възприемат констатациите на органа по приходите за осъществени доставки към РЛ по фактури, които не са отразени в счетоводството му. Счел е, че не са налице предпоставките за определяне на финансови резултати по ЗКПО при прилагане особения ред по чл. 122 ДОПК, тъй като липсват данни за укрити приходи. В останалата обжалвана част съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Предвид необжалване на РА в частта за непризнатия данъчен кредит, в тази част РА е влязъл в сила и съдът е следвало да направи разграничение между сумите, с които е преобразуван финансовия резултат. В останалата част и съобразно констатацията за частта от установеното задължение по ЗДДС от непризнат данъчен кредит, настоящата инстанция намира, че Административен съд В. Т. при постановяване на атакуваното решение не е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Последователният анализ на фактите, установени в ревизията и в хода на административното и съдебно оспорване на РА, установява следното: Ревизията е извършена по особения ред, предвид наличието на основания визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. В хода на съдебното производство е назначена съдебно- счетоводна експертиза, заключенията, по която са подробни и конкретни спрямо зададените й въпроси. Съдът е излагал мотиви без да съобрази, обжалваната пред него част, същият не е установил и изследвал спорния предмет. Съдът е следвало да укаже на страната да уточни исканията си. В решението съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на РА в частта, с която са определени задължения за данък по ЗДДС в резултат на неотразени в счетоводството на РЛ фактури, издадени от: "Лайтс" ООД, "Тримекс - Димитров, Максимов, "Асаад" ООД, "Винари трейд" ООД, "Елит мес - Миневи" ООД, "Ела" ЕООД, "Магре замразени храни" ЕООД и "Троя 2000" ЕООД. В същото време, липсва отменителен диспозитив относно тази част от РА. В петитума на първоинстанционната жалба се съдържа искане за уважаване на жалбата относно данъчни основи за облагане с ДДС, тъй като били неправилно определени като сбор от данъчните основи декларирани по справки декларации и допълнително определени приходи от продажба на стоки по фактури, които не са отчетени в счетоводството на "К. ВТ"ООД. По отношение на определените задължения за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г., съдът не е обосновал разграничение като стойности и осъществените корекции във финансовите резултати за всяка една от процесните години, предвид формирането им от непризнатия данъчен кредит по ЗДДС и установени задължения по ЗДДС, във връзка с неосчетоводените фактури. Не е направено и разграничение, във връзка с обстоятелствата, че част от фактурите са подписани от представител на РЛ, при други са налице плащания, трети са с различен от ревизирания субект получател и други несъответствия установяването, на които е било необходимо да се изследва от първоинстанционния съд. Очертава се противоречие между мотивите на атакуваното решение и диспозитива на същото. Несъответствието препятства инстанционния контрол за правилност на решението, тъй като е от значение за предмета и съдържанието му. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира възраженията в касационните жалби за допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводството за основателни, при което решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства, доводи и искания на страните, относими към спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение, на база на което да се прецени законосъобразността на ревизионния акт, съобразно частта за непризнат данъчен кредит и съответното преобразуване на финансовия резултат и установяване на задължения по ЗКПО, при непризнаване на разходите по процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит. При новото разглеждане съдът следва да съобрази предмета на спора, да разграничи задълженията за корпоративен данък, като в случай на необходимост да постави допълнителни задачи на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, в резултат на което да постанови решението си за законосъобразност на РА при диспозитив, съответстващ на мотивите. Предвид изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, по които на основание чл. 226 от АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение