Определение № 9449 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. М. от [населено място], област Видин, срещу определение № 1298 от 04.09.2026 г., постановено по адм. дело № 434/2026 г. по описа на Административен съд Видин. В жалбата се излагат съображения за постановяване на определението в нарушение на закона и се иска неговата отмяна. Ответникът – Общинска избирателна комисия Брегово взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение.. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалбата на С. С. М. против Решение № 162-МИ от 25.08.2026 г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) Брегово, с което е оставила без уважение подадения от С. С. М., в качеството му на член на [заличен текст], сигнал за нарушение на забраната по чл. 41 от ЗМСМА от кмета на [населено място] и е отхвърлила искането му за предсрочно прекратяване правомощията на кмета на [населено място], община Брегово Н. А. У.. С обжалваното определение Административен съд Видин на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като обжалваното решение не засяга негов пряк, личен и непосредствен интерес. Определението е валидно, допустимо и правилно. Оспореното пред съда решение на ОИК Луковит е прието на основание чл. 42, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), съгласно която, когато установи, че обстоятелствата за прекратяване на пълномощията по ал. 1, т. 2, 5 и 10 са налице, общинската избирателна комисия прекратява пълномощията на кмета. Според чл. 42, ал. 5 ЗМСМА решенията и отказите по ал. 3 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс (ИК). При така установеното приложимо право правилен е изводът на административния съд, че жалбата на М. е недопустима. Той не е заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА, не е и от кръга на изрично посочените в закона лица, за които е предвидена възможност за оспорване на решението на общинската избирателна комисия. Всяко лице има право да подаде сигнал до компетентните органи при констатирани нарушения на законите или дейността на органи на власт. Отговорът по сигнала обаче не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. За разлика от правото на сигнал, което за да бъде упражнено, не изисква необходимост от пряк и непосредствен правен интерес (чл. 15, ал. 2 АПК), за да е налице право на оспорване, е необходимо оспореният акт да засяга пряко и непосредствено субективни права или законни интереси на оспорващия. При липсата на пряк правопораждащ, правопроменящ или правопогасяващ ефект на решението на общинска избирателна комисия по отношение правната сфера на частния жалбоподател в съответствие със закона е извода в обжалваното определение, че жалбоподателят няма правен интерес от търсената съдебна защита. Неоснователно е твърдяното наличие на правен интерес, основано на обстоятелствата, че жалбоподателят има постоянен адрес в [населено място], че е управител на Гражданско сдружение „Регионално бъдеще“, участието му като кандидат за кмет в проведените местни избори за кмет на [населено място] през 2023 г. и е редовен член на [заличен текст]. Тези обстоятелства, които не се и доказват, не основават засягане на негови защитими от закона лични права и интереси с обжалваното решение на ОИК Брегово. Сезирането на общинската избирателна комисия с твърдения за наличие на предпоставки за предсрочно прекратяване на правомощията на кмета на [населено място] не води до извод за наличието на пряк и непосредствен интерес от оспорване на приключващия производството акт. Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на оспореното пред съда решение на общинската избирателна комисия са неотносими към правилността на обжалваното определение. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,