Определение от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12185/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба на В. Ц. К. срещу чл. 82, ал. 1 и ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), обн., ДВ, бр. 9 от 2.02.2010 г., в сила от 1.02.2010 г. От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят изтърпява наказание „доживотен затвор“, считано от 17.05.2024 г. Жалбоподателят твърди, че разпоредбата на чл. 82, ал. 7 ППЗИНЗС, поради непълнота, създава възможности за превратно тълкуване, с което незаконосъобразно се ограничават правата, регламентирани с чл. 86, ал. 4 ЗИНЗС и чл. 82, ал. 1 ППЗИНЗС. Сочи се, че на основание чл. 82, ал. 7 ППЗИНЗС е издадена Заповед № ЛС-04-268/17.06.2022 г. на министъра на правосъдието, с която директно се нарушават правата на лишените от свобода, в частност и на жалбоподателя, да получават храни и предмети по време на свиждане, а ги принуждава да купуват храни и предмети от лавката на затвора. Твърди се също, че с оглед незаконосъобразната разпоредба на чл. 82, ал. 7 ППЗИНЗС и издадената въз основа на нея заповед, К. мизерства, тъй като определени вещи могат да се закупят единствено от лавката на затвора. Като взе предвид, че жалбоподателят е лишен от свобода, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“, настоящият касационен състав приема, че за същия е налице правен интерес от оспорване на посочените норми от ППЗИНЗС. Оспорените разпоредби от действащия подзаконов нормативен акт не са отменени или оттеглени, поради което жалбата е допустима. Като съобрази декларираните от В. Ц. К. обстоятелства, относими към имущественото му и семейно положение, настоящият касационен състав приема на основание чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, че искането му да бъде освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по настоящото дело, е основателно. При редовна и допустима жалба, оспорването на основание чл. 188, във вр. с чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК следва да бъде съобщено чрез обявление в "Държавен вестник", копие от което да се постави на определеното за това място в съда и се публикува на интернет страницата на Върховния административен съд. Поради това на жалбоподателя следва да бъде указано да заплати дължимата такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в "Държавен вестник" и да представи по делото документ, удостоверяващ плащането. Съдът не е оправомощен да освободи жалбоподателят от посочената такса, дължима и платима по сметка на Държавен вестник, която има различен характер, основание и предназначение от държавните такси за съдебното производство. На основание чл.189, ал.1 АПК като страни по делото следва да бъдат конституирани оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт - министърът на правосъдието. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,